направил голяма грешка и го разбра. Вероятно беше попаднал на ченге, действащо под
прикритие. Устреми се към свободата, но Джек размаха бича над главата му. Тялото на
младежа се отпусна, преди да успее да се отдалечи на няколко метра от Джек.
Инерцията го понесе с главата напред към стената. Хулиганът се строполи на улицата и
изохка.
Джек свали перуката и роклята, обу маратонките, приближи се до Превръзката и го
бутна с крак. Онзи изпъшка и се претърколи. Изглеждаше зашеметен и Джек го разтърси
за рамото. Изведнъж дясната ръка на младежа се извиси и замахна. Държеше десет
сантиметрово острие. Джек го сграбчи за китката и заби свободната си ръка в лявото му
слепоочие. Превръзката изръмжа от болка. Джек го натисна още по-силно и побойникът
започна да се мята като риба на сухо. Накрая пусна камата. Джек отслаби натиска и
Превръзката се опита да вземе ножа. Джек очакваше това. Замахна с бича и го уви
около ръката му. Изпукването на костта бе последвано от писък на болка.
– Счупи я!
Превръзката се претърколи по корем, сетне пак на една страна.
– Ще ти скъсам задника за това, мръсно ченге!
Стенеше, виеше и псуваше несвързано, като през цялото време държеше
счупената си ръка.
– Ченге ли? - тихо каза Джек. - Не ти провървя, приятел. Въпросът е личен.
Стенанията спряха. На лицето на младежа се изписа тревога. Подпря се на стената,
за да се изправи, но Джек вдигна бича.
– Не е честно, човече!
Превръзката отново легна на земята.
– Честно ли? - изсмя се гадно Джек. - А честно ли постъпи с възрастната дама, която
вчера причака тук? В тази уличка няма правила, приятел. Тук сме само ти и аз.
Очите на русокосия се разшириха.
– Виж какво, човече. Не знам какво става, но аз не съм онзи, когото търсиш.
Миналата седмица пристигнах от Мичиган.
– Не ме интересува! Само миналата нощ... и възрастната дама, която обра и
преби.
– Не съм пребивал никаква възрастна дама!
Превръзката започна да хленчи, когато Джек вдигна заплашително бича.
– Кълна се в Бога, човече!
Джек трябваше да признае, че този тип беше много убедителен.
– Ще ти помогна да си спомниш. Колата й се повредила. Дамата носела тежка
огърлица, която приличала на сребърна и имала два жълти камъка в средата. Одрала те
е покрай окото.
Превръзката явно започна да се досеща и Джек почувства, че гневът му се засилва.
– Старицата е в болница. Може да умре всеки момент.
– Не, чакай, човече! Слушай!
Джек сграбчи младежа за косата и блъсна главата му в тухлената стена.
– Ти слушай! Искам огърлицата. Къде я заложи?
– Да я заложа ли? Онзи боклук? Хвърлих я!
– Къде?
– Не знам.
– Спомни си!
Джек отново блъсна главата му в стената.
Пред очите му непрекъснато беше крехката възрастна жена, която умираше в
болничното легло, пребита от този нещастник. В душата му се отваряше черна дупка.
Внимавай! Овладей се! Превръзката му трябваше в съзнание.
– Добре. Чакай да помисля.
Джек успя да си поеме дъх. После още веднъж.
– Мисли. Имаш трийсет секунди.
– Стори ми се, че е сребърна. Но когато я разгледах на светлото, разбрах, че не е.
– Искаш да повярвам, че дори не си се опитал да вземеш няколко долара за нея?
– Аз... Не ми хареса.
Джек се поколеба.
– Какво искаш да кажеш?
– Ами, не ми хареса, човече. Имаше нещо гадно в нея. Хвърлих я в едни храсти.
– Наоколо няма храсти.
Превръзката изтръпна.
– Има! Само че на две преки оттук.
Джек го изправи.
– Покажи ми ги.
Младежът се оказа прав. Между Уест Енд и Дванайсето Авеню, там, където 58-ма
улица се спускаше към река Хъдсън, имаше жив плет. Джек бръкна в храстите, прерови
боклуците и извади огърлицата.
Накитът блесна на светлината на уличната лампа. Успях! По дяволите, намерих я!
Огърлицата беше тежка и неудобна за носене. Защо ли Кузум настояваше толкова
много да си я върне? Докато я държеше в ръката си, Джек си помисли, че в накита
наистина има нещо противно.
Глупости, помисли той. Това беше само купчина желязо с два камъка, подобни на
топази.
И все пак, едва устояваше на първичния инстинкт да хвърли огърлицата и да
избяга.
– Сега ще ме пуснеш ли? - обади се Превръзката.
Лявата му ръка беше посиняла и подута.
Той я притисна внимателно до гърдите си.
Джек вдигна огърлицата.
– И заради това си пребил една възрастна жена - тихо каза той, усещайки, че
гневът му напира да избие.