нещо, кажете ми, и аз ще направя всичко възможно.
– Благодаря - усмихна се Джек и леко се поклони. - Надявам се, че няма да се
наложи да ползвам услугите ви. А сега, мисля да се прибирам вкъщи.
– Приятна почивка.
Джек се качи в асансьора, а Кузум се върна в болничната стая. Болногледачката го
посрещна на вратата.
– Тя се съвзема, мистър Бахти! Дишането е по-дълбоко, а кръвното налягане се
повиши!
– Отлично! Имате ли безопасна игла?
Болногледачката го погледна озадачена, но прерови чантата си и му даде. Кузум я
взе и закопча с нея огърлицата, после се обърна към младата жена.
–тази огърлица не бива да се сваля по никакъв повод. Ясно ли е?
Тя кимна плахо.
– Да, сър.
– Ще изляза за малко, но ще бъда тук, в болницата. Ако ви потрябвам, позвънете
ми по пейджъра.
Той взе асансьора до първия етаж и тръгна към отделението за спешни случаи.
Знаеше, че това е най-голямата болница в западната част на Манхатън. Джек каза, че е
наранил ръцете на побойника. Ако същият потърсеше медицинска помощ, щеше да
дойде тук.
Седна в чакалнята, която беше пълна. Най-различни хора влизаха и излизаха от
кабинетите за прегледи. Миризмата и задухът бяха отвратителни, но Кузум смяташе да
почака тук няколко часа. Смътно съзнаваше, че привлича вниманието, но беше свикнал с
това. Еднорък човек, облечен по този начин, скоро придобиваше имунитет към
любопитните погледи на западняците. Те не бяха достойни за интереса му.
След по-малко от половин час влезе един мъж, който мигновено прикова погледа
му. На лявото око имаше превръзка, а двете му ръце бяха подути.
Това беше престъпникът! Нямаше съмнение. Едва се сдържа да не се нахвърли
върху младежа. Постепенно се успокои, докато седеше и гледаше как секретарките на
рецепцията попълваха формулярите. Онзи, който пребива хората, завършва със счупени
ръце. Символичността в тази мисъл му хареса.
Стана и се приближи до човека. Наведе се над гишето уж да попита нещо и
погледна формулярите. “Даниелс, Роналд, 53-та улица № 359”. Кузум се вторачи в
Роналд Даниелс, който отговаряше на въпросите на администраторката и хленчеше от
болка. Когато го попитаха как се е наранил, той каза, че докато сменял гума, крикът се е
хлъзнал, и колата паднала върху него.
Кузум се усмихна, върна се на мястото си и зачака. Роналд Даниелс влезе в
кабинета за прегледи, после в рентгеновото отделение и след това пак в кабинета.
Забави се и когато отново се появи, двете му ръце бяха гипсирани до лактите.
Продължаваше да хленчи от болка.
Бахти се приближи пак до рецепцията и научи, че мистър Даниелс ще прекара
нощта в болницата за наблюдение. Кузум прикри тревогата си. Това щеше да усложни
нещата. Надявал се бе да го причака навън и лично да се справи с него. Но имаше и друг
начин да уреди сметките си с Роналд Даниелс.
Върна се в болничната стая и удивената болногледачка му съобщи още по-добри
новини.
– Тя се справя чудесно! Дори започна да говори! Какъв Дух!
– Благодаря за помощта, мис Уайлс - рече Кузум. - Мисля, че услугите ви вече не са
необходими.
– Но...
– Не се притеснявайте. Ще ви бъде платено за цялата нощна смяна.
Той се приближи до прозореца, взе чантата й и я подаде.
– Свършихте чудесна работа. Благодаря.
Без да обръща внимание на смутените й протести, той я изведе в коридора. Щом
се увери, че тя няма да се върне, Кузум вдигна телефонната слушалка и се обади на
“Информация”.
– Искам да знам в коя стая е пациентът Роналд Даниелс. Току-що го приеха по
спешност.
Последва мълчание, после се чу:
– Роналд Даниелс е в стая 547С, северното крило.
Кузум затвори и се облегна на стола. Чудеше се как да постъпи? Знаеше къде се
намира стаята на персонала. Вероятно там щеше да намери бяла престилка и чехли.
Облечен така и без тюрбана, той можеше да се движи по-свободно из болницата.
Докато размишляваше, Кузум извади стъклено шишенце от джоба си и махна
капачката. Вдъхна познатия мирис на билки, после го затвори.
Мистър Роналд Даниелс изпитваше болка. Беше си получил заслуженото, но то
съвсем не беше достатъчно.
21.
– Помощ!
Рон току-що бе задрямал. Дяволите да го вземат оня дъртак! Всеки път, когато
заспеше, старият пръч започваше да вика.
Какъв късмет! Да го настанят в една стая с още трима. Той натисна с лакът звънеца.
Къде ли е шибаната сестра? Трябваше да му сложи инжекция.