Нели извади кърпа от джоба си и изтри устни.
– Тогава и аз няма да отида.
Джиа се опита да я изгледа гневно, но издържа само няколко секунди и се разсмя.
– Добре, стара изнудвачко...
– Мразя да ме наричат стара.
– Ще дойда с теб, но ще облека някоя от дрехите, които имам.
– Утре следобед ще излезем и ще ти купя рокля. Щом ще ме придружаваш, трябва
да си облечена подходящо. Точка по въпроса. Ще тръгнем, след като обядваме.
Нели се обърна и забърза към библиотеката. Джиа изпита смесица от обич и
безпокойство. Възрастната дама от Лондон я беше надхитрила за пореден път.
3.
Джек влезе в “Уолдорф” точно в шест и се приближи до стълбището на
претъпканото фоайе. Денят беше изтощителен, но успя да пристигне навреме.
Уреди да анализират течността в шишенцето на Грейс, после се разходи по
улиците и разпита всички съмнителни типове, които познаваше. Никъде не се говореше,
че някой е отвлякъл богата възрастна дама. Прибра се късно следобед, целият облян в
пот. Изкъпа се, избръсна се и взе такси до Парк Авеню.
Не беше ходил в “Уолдорф” и не знаеше какво да очаква от “Пийкок Али”, където
Колабати искаше да се срещнат. За всеки случай си сложи тънък кремав костюм, розова
риза и вратовръзка с индийски десен. Отначало му се стори, че се престарава, но сетне
реши, че едва ли ще бъде достатъчно издокаран за “Уолдорф”. От краткия разговор с
Колабати разбра, че тя щеше да бъде облечена свръх елегантно.
Джек поглъщаше багрите и звуците, докато вървеше из фоайето. Около него
гъмжеше от всякакви раси, националности, възрасти, форми и размери. Вляво, под един
свод видя малък овален надпис, който гласеше: “Пийкок Али”.
Влезе и се вторачи в лицата на посетителите. Всички изглеждаха заможни и се
чувстваха непринудено. Усети, че мястото му не е тук. Чувстваше се като изложен на
показ. Може би сгреши...
– Желаете ли да седнете, сър?
Управителят на заведението стоеше до него и го гледаше. Акцентът му беше
френски с лек нюанс на бруклински.
–така мисля. Трябваше да се срещна с една жена. Облечена е в бяло и...
Очите на мъжа светнаха.
– Тя е тук! Елате!
Джек тръгна след него, като се чудеше как е разбрал кого търси. Минаха покрай
редица сепарета, във всяко от които имаше диван, кресла и маса за коктейли.
Приличаха на холове. На стените имаше картини, които добавяха романтика към
уютната атмосфера. Завиха към дъното на коридора и Джек я видя.
Тогава разбра защо управителят изобщо не се поколеба. Колабати сякаш беше
единствената жена в заведението.
Седеше сама на дивана, събула обувки и свила крака под себе си, все едно си беше
вкъщи и слушаше класическа музика. В ръката си държеше винена чаша, пълна до
половината със светлокехлибарена течност. Много приличаше на Кузум, но беше по-
млада, около трийсет годишна. Имаше искрящи черни бадемови очи, едри скули и
изящен нос, на който имаше дупчица за скъпоценен камък, и гладка шоколаденокафява
кожа. Косите й също бяха черни, разделени на път по средата и къдрави около ушите и
тила. Старомодна прическа, но й отиваше. Устните й бяха сочни и тъмночервени. А
бялата дреха подчертаваше смуглата й кожа.
Но най-важното беше огърлицата. Железният накит с двата жълти камъка по
средата не оставяше никакво съмнение за самоличността й.
Колабати протегна ръка.
– Приятно ми е да се запознаем, Джек.
Гласът й беше звучен, а усмивката - толкова лъчезарна и спокойна, че дъхът ти
секваше. Наведе се напред и гърдите й изпъкнаха под тънкия плат на роклята. Колабати
изобщо не се съмняваше кой стои пред нея.
– Мис Бахти - рече Джек и стисна ръката й.
Ноктите й бяха тъмночервени като устните, а мургавата й кожа - мека и гладка като
полирана слонова кост. Джек онемя. Трябваше да каже още нещо.
– Радвам се, че не сте изгубила огърлицата си.
– О, не. Моята е на мястото си.
Тя пусна ръката му и посочи възглавницата до себе си.
– Елате. Седнете. Имаме да говорим за много неща.
Очите й бяха умни и интелигентни, сякаш бе събрала в едно всички чудеса на
расата си и непреходната й култура.
Управителят на заведението не повика сервитьор, а стоеше мълчалив, докато Джек
заемаше мястото си до Колабати. Вероятно беше много търпелив, но Джек забеляза, че
не откъсваше очи от индийката.
– Какво ще желаете за пиене?
Джек погледна чашата на индийката.
– Какво е това?
– Вино.
Пиеше му се бира, но заведението беше твърде изискано.