– И аз ще си поръчам същото.
Тя се засмя.
– Не ставайте глупав! Донесете му бира. Тук има тъмно пиво.
– Предпочитам светло.
– Добре - рече управителят и най-после се отдалечи.
– Откъде знаете, че обичам бира?
Увереността, с която Колабати каза това, го накара да се почувства неловко.
– Предположих. Сигурна съм, че виното няма да ви хареса.
Тя се вгледа изпитателно в него.
– И така. Значи вие сте човекът, който намери огърлицата. Задачата изглеждаше
непосилна, но вие се справихте. Дължа ви вечна благодарност.
– Това беше само един накит.
– Но много важен.
– Все пак, не съм спасил живота на баба ви или нещо подобно.
– А може и да сте направил именно това. Огърлицата възвърна силите и
надеждата й за живот. Това беше много важно за нея. Цялото ни семейство носи такива
огърлици. Никога не ги махаме.
Бахти бяха изключително ексцентрични хора.
Бирата пристигна. Донесе я самият управител на ресторанта. Напълни чашата на
Джек, изчака малко, после се отдалечи с видимо нежелание.
– Нали съзнавате, че през последните двайсет и четири часа си създадохте две
доживотни приятелства - брат ми и аз - продължи Колабати.
– А баба ви?
– И тя, разбира се. Не гледайте несериозно на благодарността ни, Джек. И особено
на брат ми - той никога не забравя услуга или обида.
– Какво точно работи брат ви в Обединените нации? - подхвърли Джек.
Всъщност желанието му беше да узнае всичко за Колабати, но не искаше да
изглежда прекалено заинтересуван от нея.
– Не знам със сигурност. Не заема висок пост.
Тя забеляза, че Джек се намръщи озадачено и добави:
– Е, знам, че не прилича на човек, който би се задоволил с малък пост. Но
повярвайте ми - не е такъв. В родината ни знаят името му във всяка провинция.
– Защо?
– Той е водач на ново индийско фундаменталистко движение. Мнозина вярват, че
Индия и индуизмът са изпаднали под влиянието на Запада. Брат ми иска връщане към
старите порядки. Има удивително много последователи и развива значителна
политическа дейност.
– Но какъв е точно?
Колабати стана сериозна.
– Понякога целенасочеността му е ужасяваща. Някои се страхуват, че може да стане
индийският Аятола Хомейни. Ето защо, всички бяха учудени, когато в началото на
миналата година той изведнъж поиска дипломатическо назначение в посолството в
Лондон. Получи го незабавно - правителството несъмнено се зарадва, че ще се отърве
от него. А наскоро го преместиха тук, в Обединените нации, пак по негова молба.
Убедена съм, че последователите и поддръжниците му в родината са озадачени, но аз
го познавам най-добре. Обзалагам се, че иска да натрупа достатъчно международен
опит, да се върне в Индия и да кандидатства за висок политически пост. Но стига сме
говорили за Кузум...
Колабати сложи ръка на гърдите на Джек и го бутна да се облегне на
възглавниците.
– Настанете се удобно - рече тя, вторачила черните си очи в него, - и ми разкажете
за себе си. Искам да знам всичко, особено как сте станал Джек Майстора.
Джек отпи от бирата и положи усилия да замълчи. Изпита внезапно желание да й
разкаже всичко и да разкрие цялото си минало пред нея. Това го уплаши. Не се беше
доверявал никому, освен на Ейб. Защо трябваше да го направи пред Колабати?
Вероятно защото тя вече знаеше нещо за него или заради темпераментните й
благодарности.
– Ами, стана случайно.
– Хайде, разкажете ми.
Той се разположи на възглавниците и се нагласи така, че кобурът с маузер 380 да
не му пречи, и започна да й разказва за мистър Канели, първия си клиент.
4.
Лятото свършваше. Той беше на седемнайсет години и живееше в Джонсън, Ню
Джърси - провинциално градче в Бърлингтън Каунти. Баща му работеше като
счетоводител, а майка му беше още жива. Брат му следваше медицина в Ню Джърси, а
сестра му - право в Рътгерс.
На ъгъла на тяхната улица живееше мистър Вито Канели, самотен пенсионер.
Работеше в двора си от ранна пролет до късна есен. Особени грижи полагаше за
моравата си. През две седмици засаждаше нови чимове и всеки ден я поливаше.
Мистър Канели имаше най-зелената трева в квартала. Моравата му беше безупречна.
Но веднъж някой мина за по-напряко през нея. Първите няколко пъти може би беше
случайно, но за някои склонни към хулигански прояви хлапета в махалата това явно
започна да се превръща в навик. Минаването през ливадата на “дъртия макаронаджия”