пробит, предната ос - изкривена, а моторът - напукан.
Мистър Канели стоеше на стълбите. Махна на Джек и пъхна петдесет долара в
ръката му.
Джек застана до него и гледа, докато изтеглиха двете коли. После измиха улицата
и пожарникарите и полицаите си отидоха. Щеше да се пръсне от щастие. Имаше
чувството, че ще литне. Никога не бе изпитвал такова задоволство. Нищо не можеше да
го опияни до такава степен.
Така започна всичко.
5.
След един час и три бири Джек осъзна, че е разказал много повече, отколкото
трябваше. Описа някои от по-интересните си задачи. Колабати хареса всичко, особено
историите, когато специално се бе постарал наказанието да подхожда на
престъплението.
Комбинацията от няколко фактора развърза езика му. Преди всичко чувството за
уединение. Двамата сякаш бяха съвсем сами. В крилото на заведението се водеха
десетки разговори, които се сливаха в неразбираемо жужене, заглушаваха думите им и
ги правеха недоловими за останалите посетители. Но най-важното беше, че Колабати го
слушаше с интерес и той продължаваше да говори, само за да гледа очарования израз в
очите й. Сподели неща, които бе казал само на Ейб.
Джек следеше реакцията й и се страхуваше, че и Колабати може да се отвърне от
него като Джиа. Ала индийката явно не приличаше на нея. Очите й блестяха от
ентусиазъм и възхищение.
Време беше обаче да си затвори устата. Казал бе достатъчно. Умълчаха се,
въртейки в ръце празните чаши. Джек се накани да я попита дали иска още вино, когато
тя се обърна към него.
– Не плащаш данъци, нали?
Въпросът го стресна. Почувства се неловко и се зачуди откъде знае.
– Защо питаш?
– Имам чувството, че си изгнаник по собствено желание.
– Изгнаник по собствено желание. Това ми харесва.
– И все пак, не отговори на въпроса ми.
– Смятам се за независима държава. Не признавам други правителства в
границите на моята територия.
– Но ти живееш и работиш извън обществото? Защо?
– Не съм интелектуалец. Не мога да ти предложа старателно обоснован отговор.
Просто искам да живея така.
Очите й го пронизиха.
– Не мога да приема това обяснение. Нещо те е изолирало. Какво е то?
Тази жена беше опасна! Сякаш четеше мислите му и узнаваше всичките му тайни.
Да, имаше един инцидент, който го накара да се оттегли от “цивилизацията”. Но не
можеше да й разкаже за него. Тя го предразполагаше, но той нямаше да изповяда
убийство.
– Предпочитам да не говоря за това.
Тя го погледна изпитателно.
– Живи ли са родителите ти?
Стомахът му се сви.
– Само баща ми.
– Разбирам. От естествена смърт ли почина майка ти?
Тя наистина четеше мисли. Това беше единственото обяснение!
– Не. И няма да кажа нищо повече.
– Добре. Но независимо защо сте станал такъв, аз съм убедена, че причината е
достойна за уважение.
Доверието й го стопли и същевременно обърка. Искаше да смени темата на
разговора.
– Гладна ли си?
– Умирам от глад.
– Желаеш ли да отидем някъде? Има няколко индийски ресторанта...
– Ако бях китайка, щеше ли да ми предложиш ориз? В сари ли съм облечена?
Не. Впитата в тялото й рокля изглеждаше ушита от парижки моделиер.
– Тогава френски ресторант?
– Живях известно време във Франция. Но сега съм в Америка. Искам американска
храна.
– Ами, аз предпочитам да се храня на спокойствие...
– Искам да отида в “Говеждите пържоли на Чарли”.
Джек прихна.
– Близо до апартамента ми има няколко такива заведения. Непрекъснато ходя там.
Предимно защото, когато се стигне до храна, повече ме привлича количеството,
отколкото качеството.
– Добре. Тогава знаеш пътя.
Той се надигна, после отново седна.
– Чакай малко. Там сервират ребърца. Индийците не ядат свинско, нали?
– Говориш за пакистанците. Те са мюсюлмани и не ядат свинско. Индийците не
ядат говеждо.
– Тогава защо искаш да отидем в “Говеждите пържоли на Чарли”?
– Чух, че там правели хубави салати, с много скариди. И имало различни видове
бира и вино.
– Да вървим - рече Джек, стана и й предложи ръката си.
Тя нахлузи обувките си и застана до него с едно - единствено плавно движение.
После се засмя. Приятен звук.
Докато излизаха от заведението, Джек усети топлия допир на ръката й и
вниманието, което двамата привличаха.
Разликата между “Пийкок Али” на Парк Авеню и “Говеждите пържоли на Чарли” в