– Опасявам се, че непрекъснато стават такива неща.
В очите на американеца проблесна някакво пламъче, което подсказа на Бахти, че
този човек не е лишен от чувства.
– Да, жалко за града ви.
– Нима по улиците на Бомбай и Калкута не нападат никого?
Кузум сви рамене и пак отпъди мухата.
– Онова, което става с низшите касти, не ме интересува. В моята родина и най-
отчаяният хулиган би се замислил, преди да се осмели да пипне с пръст човек от кастата
на баба ми.
Нещо в това обяснение обезпокои Джек.
– Демокрацията е прекрасно нещо - намусено каза американецът.
Кузум също се намръщи.
– Мисля, че сбърках. Мистър Бъркс горещо ви препоръча, но аз смятам, че няма да
се справите с тази задача. Освен това, изглежда не притежавате физическите качества да
свършите работата.
Джек се усмихна така, сякаш бе свикнал с подобна реакция. Лактите му бяха на
масата, а ръцете - скръстени пред него. Внезапно дясната му ръка се стрелна към лицето
на Бахти. Кузум застина в очакване на удара и се приготви да го ритне.
Удар така и не последва. Ръката на Джек мина на милиметри от лицето на Кузум и
сграбчи мухата, кацнала на носа му, без да го докосне. Майсторът стана до вратата и
пусна насекомото в зловонния въздух на задната уличка.
Изключително бърз, помисли си Бахти. А най-важното беше, че не уби мухата.
Може би, в края на краищата, това беше подходящият човек.
3.
Джек се върна на мястото си и се вгледа в индуса. Чест му правеше, че не трепна.
Или рефлексите му бяха твърде бавни, или имаше железни нерви. Според Джек
рефлексите на Бахти бяха отлични.
– Въпросът е спорен - започна Джек. - Да намериш определен побойник в този
град е все едно да бръкнеш в гнездо на оси, за да търсиш онази, която те е ужилила. Ако
го е видяла достатъчно добре, трябва да отиде в полицията и да...
– Никаква полиция! - отсече Бахти.
Това бяха двете думи, които Джек очакваше да чуе. Участваше ли и полицията,
щеше да се откаже.
– Откраднали са й огърлицата. Безценно наследство. Тя трябва да си я получи.
– Но нали казахте, че баба ви умира...
– Преди да умре! Трябва да й бъде върната преди това!
– Невъзможно. Не мога...
– Трябва да го направите! Намерете онзи тип! Тя го е одрала покрай окото. Има
начин да го откриете!
– Това е работа на полицията.
– Полицията ще се забави много. Огърлицата трябва да бъде върната тази нощ!
– Не мога да го направя.
– Трябва! Опитайте! Моля ви!
Гласът на Кузум потрепери, докато произнасяше последната дума, сякаш я бе
изтръгнал от някакви забравени дълбини на душата си. Джек разбра колко много му е
струвало да каже “моля”. Бахти беше необикновено горд човек, а сега бе принуден да
моли за помощ. Това го развълнува.
– Добре. Но искам да поговоря с баба ви.
– Тя е много разстроена. Говори несвързано. Бълнува. Не искам да я представям на
непознат.
Джек не каза нищо. Само гледаше Кузум и чакаше. Накрая индусът склони.
– Веднага ще ви заведа при нея.
Бахти тръгна към официалния изход. Джек го последва и махна с ръка на Хулио.
Взеха такси на Колъмбъс Авеню и се отправиха към центъра.
– А хонорара ми? - попита Джек.
Тънките устни на Бахти се извиха в усмивка на превъзходство.
– Пари, а? Не сте ли защитник на онеправданите, кръстоносец на справедливостта?
– Справедливостта не ми плаща сметките. Хазяинът ми предпочита в брой. Аз
също.
– Аха! Капиталист!
Ако това трябваше да ядоса Джек, Бахти не успя.
– Предпочитам да ме наричат капиталистическа свиня или най-малкото
експлоататор. Обикновеният стар капитализъм е толкова скучен. Дано Бъркс не ви е
накарал да мислите, че правя това от добро сърце.
– Не. Той спомена какъв е бил хонорарът ви за Обединените нации. Доста щедър.
При това в брой.
– Не приемам чекове и гледам сериозно на физическата опасност, особено когато
грози мен.
– Тогава, ето какво е моето предложение... Джек. Само за опита ще ви платя
предварително половината от сумата, която миналата година са ви дали британците. А
върнете ли огърлицата на баба ми, преди да умре, ще получите и другата половина.
Трудно би отказал на подобно предложение. Работата за британската мисия
включваше терористични заплахи. Задачата му беше сложна, рискована и изискваше
време. При други обстоятелства Джек би поискал от Кузум само малка част от онази
сума. Но Бахти явно имаше желанието и възможността да плати целия хонорар. Ако