Джиа стана.
– Какво...
– Всички излизаме! И никой да не яде нищо! Ти също, Юнис!
Прислужницата се наежи.
– Моля?
Той се приближи зад гърба й и я избута към вратата. После издърпа Вики от ръцете
на майка й.
– Вземи си играчките. Отивате на разходка.
Настойчивостта му беше заразителна. Без да погледне майка си, детето изтича
навън.
– Джек, не можеш да постъпваш така - сърдито извика Джиа. - Идваш тук и се
разпореждаш като маршал. Нямаш право!
– Слушай! - тихо рече той и стисна раменете й. - Искаш ли и Вики да свърши като
Грейс и Нели? Да изчезне безследно.
Тя се опита да каже нещо, но от устата й не излезе звук.
– Мисля, че не го искаш. Но ако довечера останем тук, това може да се случи.
Джиа все още не можеше да пророни дума. Ужасът от думите му я стискаше за
гърлото.
– Хайде! - каза Джек и я бутна към вратата. - Приготви багажа и да се махаме!
Препъвайки се, тя отстъпи назад. Уплаши се не толкова от думите му, колкото от
онова, което съзря в очите му - страх.
Никога не го беше виждала в такова състояние. Джек да се страхува? Това беше
невъобразимо.
Ужасена, тя изтича да приготви нещата си.
4.
Джек остана сам в кухнята и отново помириса пръстите си. Отначало помисли, че
халюцинира, но после забеляза дупчицата от игла в кората на портокала. Нямаше
съмнение - вътре имаше еликсир на ракшаси. Идваше му да повърне. Кузум бе оставил
напоен с еликсир портокал за Вики. Искаше да я даде на чудовищата си!
Джек едва сега осъзна най-лошото - Грейс и Нели не бяха случайни жертви. В
цялата история имаше замисъл. Двете възрастни дами са били умишлено избрани
мишени. А следващата беше Вики!
Но защо, за Бога? Дали заради къщата? Нима Кузум искаше да избие всички, които
живееха в нея? Вече бе премахнал Грейс и Нели, но защо следващата му жертва
трябваше да бъде Вики, а не Юнис или Джиа? Нямаше логика. А може би имаше, но
мислите на Джек бяха твърде объркани, за да я проумее.
На стълбището се появи Вики. Носеше нещо, което приличаше на голям пластмасов
грозд. Мина покрай Джек навирила нос, без да го поглежда.
Сърдеше му се.
В края на краищата, той беше изплашил всички в къщата. Но нямаше как. Джек
изпита непознат дотогава шок, когато разпозна миризмата на примесения с
портокаловия сок непогрешим билков мирис на еликсира на ракшасите.
Стомахът му се сви от страх.
Не и моята Вики!
Приближи се до мивката и погледна през прозореца, докато миеше ръцете си.
Къщичката за игра, задният двор и целият квартал вече му изглеждаха мрачни и
зловещи.
Но къде щяха да отидат? Не можеше да позволи на Джиа и Вики да се върнат в
апартамента си. Щом Кузум бе разбрал, че детето обича портокали, сигурно знаеше и
адреса. А за апартамента на Джек не можеше да става и дума. Хрумна му да се обади в
спортния магазин.
– Ейб? Нужна ми е помощ.
– Нищо ново под слънцето - безгрижно отговори приятелят му.
– Сериозно е, Ейб. Става дума за Джиа и момиченцето й. Трябва да им намеря
сигурно убежище, което да не е свързано с мен.
Шеговитостта веднага изчезна от гласа на Ейб.
– Не става ли в хотел?
– В краен случай ще свърши работа, но предпочитам да е частно жилище.
– Апартаментът на дъщеря ми и празен до края на месеца. Тя е в Европа.
– Къде се намира жилището?
– В Куийнс. Между Астория и Лонг Айлънд Сити.
Джек погледна към купчината сгради отвъд Ийст Ривър. За пръв път, откакто
разряза портокала, имаше чувството, че владее положението. Страхът му намаля.
– Чудесно! Къде е ключът?
– В джоба ми.
– Идвам да го взема.
– Чакам тук.
Влезе Юнис.
– Нямаш право да ни гониш оттук - строго каза тя, - но поне ми позволи да изчистя
кухнята, преди да тръгна.
– Аз ще почистя - рече Джек и препречи пътя й.
Юнис се обърна и взе чувала с боклука, но той го измъкна от ръцете й.
– И за това ще се погрижа.
– Обещаваш ли? - попита тя, като го гледаше с неприкрита подозрителност. - Не
искам, когато двете дами се върнат, да заварят къщата в безпорядък.
– Обещавам - отговори Джек, изпитвайки съжаление към тази предана дребна
женица, която нямаше представа, че господарките й са мъртви.
Той я изпрати и видя, че Джиа слиза по стълбите. Изглеждаше по-спокойна.
– Искам да знам защо е всичко това. Вики е горе. Разкажи ми какво става, докато
не е дошла.
Джек се зачуди какво да отговори. Не можеше да й каже истината. Джиа щеше да
помисли, че се е побъркал. Започна да импровизира, смесвайки истината с измислицата,