като се надяваше, че думите му звучат логично.
– Мисля, че Грейс и Нели са отвлечени.
– Но това е смешно! - възрази Джиа, ала гласът й не прозвуча много убедено.
– Бих искал да е така.
– Но в къщата не е влизано с взлом, нито...
– Не знам как са го направили, но съм сигурен, че връзката е течността, която
намерих в банята на Грейс! - Той млъкна, за да види реакцията й. - Същата миризма
имаше и в портокала, който Вики донесе.
Джиа го хвана за ръката.
– Онзи, който ти изхвърли ли?
Джек кимна.
– И се обзалагам, че ако имахме достатъчно време, щяхме да намерим някаква
храна със същата миризма, нещо, което Нели е яла.
– Не мога да се сетя... - Гласът й заглъхна, после се извиси отново. - Бонбоните!
Джиа го поведе към гостната.
– Тук са. Пристигнаха миналата седмица.
Джек се приближи до масичката, на която беше кутията. Взе един бонбон и го
разгледа. Нямаше дупчица от игла. Разчупи го, поднесе го към носа си... и долови
миризмата. Еликсирът на ракшасите. Протегна ръка към Джиа.
– Помириши го. Не знам дали си спомняш на какво миришеше разхлабителното на
Грейс, но е същото.
После я заведе в кухнята, отвори чувала с боклука и извади портокала на Вики.
– Сравни миризмата.
Джиа помириса бонбона, после портокала и погледна Джек. В очите й се четеше
страх.
– Каква е тази течност?
– Не знам - излъга той и изхвърли бонбона и портокала.
Отиде в гостната, взе кутията с шоколада и също я изхвърли.
– Но в нея сигурно има нещо! - каза Джиа - настоятелна както винаги.
За да не види очите му, Джек се наведе и съсредоточено започна да завързва
чувала.
– Може да е приспивателно, което дават на хората, за да ги отвлекат по-лесно.
Тя се вторачи в него с озадачено изражение.
– Но това е лудост. Кой би искал да...
– Откъде е взела бонбоните?
– От Англия! От Ричард!
– Бившият ти съпруг?
– Той ги изпрати от Лондон.
Джек разсъждаваше трескаво, докато изнасяше чувала с боклука. Изхвърли го в
кофата в уличката покрай къщата.
Ричард Вестфален. Каква роля играеше той в цялата тази история, по дяволите? Но
Кузум спомена, че предишната година е бил в Лондон, а Ричард бе изпратил бонбоните
оттам. Нещата съвпадаха, но нямаше логика. Каква би могла да бъде връзката между
Ричард и Кузум? Не и финансова. Индусът не приличаше на човек, за когото парите
означават много.
Джек се обърка съвсем.
– Възможно ли е бившият ти съпруг да стои в дъното на тази история? - попита той,
след като се върна в кухнята. - Може би мисли, че ще наследи нещо, ако Грейс и Нели
изчезнат.
– Не смятам, че Ричард е способен на такова нещо и някак не го виждам въвлечен
в сериозно престъпление. Освен това той няма да спечели нищо от Нели.
– Но той знае ли го?
– Нямам представа.
Джиа се огледа и потрепери.
– Хайде да се махаме оттук.
– Веднага, щом се приготвиш.
Тя се качи горе да извика Вики. След малко и двете застанаха в преддверието. В
едната си ръка детето държеше малко куфарче, а в другата - пластмасовия грозд.
– Какво има вътре? - попита Джек и го посочи.
Вики го скри зад гърба си.
– Мис Джелирол.
– Как не се досетих.
Поне му говореше.
– Тръгваме ли? - попита Джиа.
Тя се беше преобразила - отначало не искаше да ходи никъде, а сега изгаряше от
нетърпение да избяга, колкото е възможно по-далеч от тази къща. Джек се зарадва на
това.
Взе големия куфар и ги поведе към Сътън Скуеър. Спря такси и каза на шофьора
адреса на спортния магазин.
– Искам да се прибера вкъщи - рече Джиа. - Апартаментът ми поне е в твоя
квартал.
– Не може - възрази той. - И при мен е невъзможно.
– Тогава къде отиваме?
– В Куийнс. Там никой няма да ви намери. Ще постоите няколко дни, докато
оправя работата.
– Чувствам се като престъпничка.
Джиа прегърна Вики и я притисна до себе си.
На Джек му се искаше да прегърне и двете и да им каже, че всичко е наред и че ще
се погрижи да бъдат в безопасност. Но след случката с портокала не знаеше как ще
реагират.
Таксито спря пред магазина на Ейб. Джек изтича вътре и намери приятеля си в
обичайната му поза да чете научна фантастика. На вратовръзката и ризата му имаше
петна от горчица.
– Ключовете и адресът са на тезгяха - каза Ейб, като го погледна, без да мърда от
мястото си. - Надявам се, че няма да цапате. И без това взаимоотношенията ми със Сара