– Ейб е престъпник. Като мен.
– Джек...
Джиа не искаше да говорят сега за това.
– Е, не е точно като мен. Не е главорез.
Той наблегна на думата и сърцето й се сви.
– Само продава незаконно оръжия.
Дебелият, словоохотлив Ейб Гросман - контрабандист на оръжие! Не може да
бъде! Но Джек говореше сериозно.
– Беше ли необходимо да ми го казваш?
– Само исках да знаеш истината. Но държа да добавя, че Ейб е най-миролюбивият
човек, когото познавам.
На вратата се почука и от коридора се чу глас.
– Аз съм. Ейб.
Джек му отвори. Гросман изглеждаше същият, какъвто го помнеше Джиа - пълен
мъж, облечен в бяла риза с къси ръкави, черна вратовръзка и черен панталон.
– Здравей - рече той и подаде ръка на Джиа.
Харесваше й, когато се ръкуваха с нея.
– Приятно ми е, че те виждам отново - добави той.
– Идваш точно за десерта, Ейб - каза Джек и извади бадемовия кейк.
7.
– Жадна съм, мамо.
– От китайската храна е. Пийни още вода.
– Не искам вода. Омръзна ми от нея. Няма ли плодов сок?
– Съжалявам, миличка, но не можах да изляза да напазарувам. Тук има само вино,
а ти не бива да го пиеш. Утре сутринта ще ти купя сок. Обещавам.
– Ох, добре.
Вики се отпусна на стола и скръсти ръце на гърдите си. Пиеше й се плодов сок и не
искаше да гледа тъпите новини. Пък и мистър Гросман не млъкваше.
Езикът й пресъхна. Защо нямаше малко сок?
Тогава се сети за портокала. Сигурно е много вкусен.
Без да каже нищо, тя стана и се вмъкна в спалнята, където щеше да спи с майка си.
Куфарчето с нещата на мис Джелирол беше в гардероба. Вики коленичи в тъмното,
отвори го и извади портокала. Кората му беше хладна. Устата й се напълни със слюнка
от самото ухание.
Заби палец в кората и започна да я бели. Измъкна едно парченце и го захапа.
Устата й се изпълни със сладък и вкусен сок. Налапа остатъка и откъсна още едно
парченце, когато долови нещо странно във вкуса. Не беше неприятен, но не беше и
хубав. Отхапа от второто парче. Същият вкус.
Изведнъж се уплаши. Ами, ако портокалът беше развален? Може би затова
сутринта Джек не й позволи да го изяде. Ако й станеше лошо?
Разтревожена, Вики бутна остатъка от портокала под леглото. Щеше да го
изхвърли незабелязано в боклука, когато й се предоставеше възможност. После излезе
безгрижно от спалнята и отиде в банята да измие ръцете си и да пие вода.
Надяваше се, че няма да я заболи коремът. Майка й щеше ужасно да се ядоса, ако
разбереше, че е взела портокала. Но най-вече се молеше да не повърне. Това беше най-
гадното нещо на света.
Върна се в хола и извърна глава, за да не видят лицето й. Чувстваше се виновна.
Погледнеше ли я, майка й веднага щеше да разбере, че нещо не е наред.
8.
Черният нос на товарния кораб се извисяваше застрашително над Джек и сянката
му го поглъщаше. Слънцето потъваше в далечината над Ню Джърси, но беше още
светло. Уличното движение бучеше отгоре. Ала Джек бе забравил за всичко, освен за
кораба пред себе си и за туптенето на сърцето в гърдите си.
Трябваше да се качи. Нямаше друг начин.
Сега трябваше да намери Колабати и да я спаси, а после да се справи с брат й.
Джек се запъти към щирборда и измъкна дебелите работни ръкавици, които бе
купил по пътя. Взе и три запалки. Не знаеше за какво биха могли да му послужат, но
Колабати беше категорична, че огънят и желязото са единствените оръжия срещу
ракшасите.
Все още беше твърде светло, за да се изкатери по същото въже като първия път - то
се виждаше от магистралата. Сега трябваше да се качи откъм кърмата. Отправи
изпълнен с копнеж поглед към вдигнатия трап. Ако разполагаше с достатъчно време,
щеше да се отбие в апартамента си и да вземе пейджъра с променливи честоти, който
използваше, за да влиза в гаражите, отварящи се с дистанционно управление. Беше
сигурен, че трапът се сваля по същия начин.
Видя едно дебело въже към кърмата и изпробва здравината му. Съзря името на
кораба, но не можа да прочете буквите. Залязващото слънце топлеше кожата му. Всичко
изглеждаше съвсем нормално. Но в този кораб...
Джек потисна страха си и започна да се катери по въжето. Прехвърли се над
перилата и скочи на палубата. Корабът беше мръсен. Боята беше олющена и на нейно
място се бе появила ръжда. Всичко беше очукано, нащърбено и покрито с дебел слой
мазнина, мръсотия, сажди и сол.
Джек влезе в надстройката и започна да претърсва каютите. Ракшасите бяха долу,