затворени в товарното отделение. Надяваше се, че няма да се натъкне на някой от тях.
Повтаряше си това като молитва. Така се съсредоточаваше върху търсенето,
вместо постоянно да поглежда през рамо.
Мина по мостика и тръгна надолу. Колабати не беше в капитанските каюти. Залови
се с каютите за екипажа, когато чу някакъв звук. Спря. Отвъд стената женски глас викаше
някакво име. Надеждата му нарасна. Промъкна се покрай стената около главната
палуба и видя една заключена с катинар желязна врата.
Гласът идваше оттам. Джек си позволи да се усмихне, за да се поздрави. Беше
намерил Колабати.
Разгледа вратата. Стоманеният катинар беше пъхнат през тежка скоба, запоена за
вратата. Просто, но много ефикасно.
Джек извади инструментите си и се зае с катинара.
9.
Колабати започна да вика Кузум, веднага щом долови стъпки на палубата над
каютата и млъкна, когато го чу да отключва вратата. Не беше гладна, нито жадна, а само
искаше да види нечие човешко лице. Затворничеството й действаше непоносимо.
Чу, че външната врата се отвори. Към каютата се приближиха стъпки. Един мъж
мина през остатъците от вратата. Вторачи се в сарито й и се усмихна.
– Откъде взе тази странна рокля?
– Джек!
Тя се хвърли в обятията му в изблик на радост.
– Ти си жив!
– Изненадана ли си?
Тя се притисна до него, за да се увери, че наистина е при нея.
Джек понечи да каже нещо, но се сепна от силно издрънчаване отдолу.
Колабати се вцепени. Кузум! О, не!
– Външната врата!
Джек вече беше в коридора. Тя се приближи до него точно, когато той блъсна с
рамо стоманената врата.
Твърде късно. Тя вече беше залостена.
– Кузум, пусни ни! - извика на бенгалски Колабати. - Не разбираш ли, че е
безсмислено?
– Никакъв отговор.
Джек се приближи до леглото, хвърли на пода завивките, възглавниците и дюшека
и дръпна желязната рамка. Тя се разхлаби с изскърцване. После се зае с болтовете и
след порой от приглушени ругатни успя да отвинти единия. Извади желязната пръчка и я
огъна.
– Какво ще правиш с това?
– Ще се опитам да намеря път за бягство.
Той удари с двуметровата желязна пръчка по тавана на каютата, но оттам се чу
непогрешимия звук на метал. Стените и таванът в коридора също бяха метални.
Подът обаче беше направен от лакирани дъбови дъски, дебели пет сантиметра.
Джек заби желязната пръчка между две от тях.
– Ще минем отдолу - задъхан каза той.
Колабати изтръпна.
– Но там са ракшасите.
– Така или иначе ще се срещна с тях. Предпочитам това да стане по мое желание, а
не когато Кузум реши.
10.
Изпълнен с решителност, Джек започна да изважда дъските от пода. Скоро ризата
и косата му се навлажниха от пот. Той съблече ризата си и продължи да работи.
Отдолу се разнесе задушаваща воня на гнило. Колкото по-голяма ставаше дупката,
толкова повече се усилваше миризмата. Скоро отворът беше достатъчно широк, за да се
проврат. Джек надникна през него.
Долу цареше мрак. На светлината на една от аварийните лампи той видя няколко
тръби, които стигаха до стоманените греди, подпиращи пода. Под тях имаше мостче,
водещо до желязна стълба.
Джек се зарадва, но в същия миг съзря долния край на стълбата. Беше готов на
всичко друго, но не и да слезе долу.
Хрумна му една идея. Вдигна глава и се обърна към Колабати.
– Огърлицата наистина ли действа?
Тя се сепна и веднага - застана нащрек.
– Какво искаш да кажеш?
– Наистина ли те прави невидима за ракшасите?
– Да, разбира се. Защо питаш?
Джек не можеше да си представи, че такова нещо е възможно, но съзнаваше, че
няма друг избор. Той протегна ръка.
– Дай ми огърлицата.
– Не! - извика Колабати, стисна накита и се дръпна назад.
– Само за няколко минути. Ще се промъкна долу, ще намеря пътя до палубата, ще
отключа вратата и после ще се върна да те взема.
Тя поклати глава.
– Не, Джек.
Защо ли упорстваше толкова?
– Хайде. Ти не знаеш как да разбиваш ключалки. Аз съм единственият, който може
да намери начин да се измъкнем оттук.
Той стана и направи една крачка към нея, но тя се долепи до стената и изпищя:
– Не! Не я докосвай!
Джек се вцепени, объркан от реакцията й. Очите й се бяха разширили от ужас.
– Какво ти става?
– Не мога да я сваля от врата си - по-спокойно отговори Колабати. - Не бива.
– Моля те...
– Не мога, Джек! Не ме моли!