В гласа й отново се прокрадна ужас.
– Добре - съгласи се той, вдигна ръце и отстъпи назад.
Приближи се до дупката в пода и се замисли. После се сети за нещо друго.
– Огърлицата може да защити и двама ни, нали?
Колабати свъси вежди.
– Какво искаш да... Аха, разбрах. Да, така поне беше в апартамента ти.
– Тогава ще слезем долу заедно - каза той и посочи отвора.
– Джек, много е опасно! Не можеш да бъдеш сигурен, че огърлицата ще те
предпази от ракшасите!
Той го съзнаваше, но се опита да не мисли за това. Нямаше друг избор.
– Ще те нося на гръб. Това е единственият ми шанс!
Без да добави нищо повече, тя събу сандалите си, уви сарито около кръста си и
седна на пода. Провеси крака в дупката и започна да се спуска.
Той я последва в мрака. Стъпи на мостчето и приклекна.
Намираха се в тесен и тъмен коридор. Подът беше на около два метра под тях.
Изведнъж Джек разбра къде са - в същия коридор, който предишната нощ го бе отвел
до товарното помещение.
Запълзяха към едва забележимата стълба на стената в края на мостчето.
На половината път Колабати спря. Огледа коридора. Нищо не издаваше
присъствието на ракшасите. Ала това не успокои Джек. Чудовищата не бяха далеч.
Вонята се засили. Дланите на Джек се изпотиха и започнаха да се пързалят, когато
се залавяше за железните обръчи на мостчето. Колабати стигна до края и го зачака.
Докато слизаше, Джек се ориентираше какво е разположението на коридора. Стъпи на
пода и тръгна към затворения люк, през който беше влязъл. Джек направи няколко
крачки до люка и натисна дръжката.
Тя не помръдна. Беше заключено.
По дяволите!
Джек се опита да намери друго решение, но не успя. В далечния край на коридора,
там, където се излизаше към главния трюм, светеше аварийната лампа. Налагаше се да
минат през трюма.
Той вдигна Колабати и я понесе на ръце, като се молеше вълшебната сила на
огърлицата да защити и него. На половината път осъзна, че по този начин не може да си
служи с ръцете. Пусна Колабати на пода, извади една от запалките и я щракна. После
направи знак на индийката да се качи на гърба му. Бяха смешна гледка, но все пак Джек
се поуспокои.
Стигна до края на коридора и спря. Вдясно беше трюмът - по-тъмен от предишната
нощ. Но тогава Кузум беше запалил двата фенера.
Имаше и други разлики. Ракшасите вече не бяха скупчени около асансьора. Сега
някои клечаха в най-тъмните сенки, други се бяха облегнали на стените, а трети се
движеха. Въздухът беше пропит от влагата и вонята им. Черните им сенки се извисяваха
нагоре и чезнеха в мрака. Лампите хвърляха оскъдна светлина. Движенията на
ракшасите бяха бавни и мудни.
Един ракшаса тръгна към тях. Макар че тук беше по-хладно, отколкото в каютата,
Джек се обля в пот. Колабати притисна тяло в него. Ракшасът погледна право към Джек,
но не издаде признаци, че вижда него или Колабати. После се обърна и се запъти в
друга посока.
Огърлицата действаше! Ракшасът не ги видя!
Точно срещу тях, в ъгъла на стената на трюма, Джек видя още един отвор. Сигурно
водеше към предния трюм. Оттам постоянно влизаха и излизаха ракшаси.
– Ракшасите не изглеждат добре - прошепна Колабати в ухото му. - И са по-малки,
отколкото би трябвало да бъдат.
Трябваше да ги видиш снощи, помисли Джек, като си спомни как Кузум ги бе
докарал до лудост.
Изведнъж Колабати впи пръсти в гърлото му и посочи към отвора на трюма.
– Ето там! - прошепна тя. - Онзи е истински ракшаса!
Макар да знаеше, че е невидим за чудовищата, Джек неволно отстъпи назад. Онзи
пред тях беше огромен, по-висок и по-черен от останалите и се движеше по-грациозно и
с повече решителност.
– Женски е! - рече Колабати. - Сигурно тя е измътила яйцето. Майката ракшаси!
Контролираш ли нея, контролираш и цялото гнездо!
Колабати изглеждаше колкото ужасена, толкова и изпълнена със страхопочитание.
Майката обиколи помещението и се върна в коридора, водещ към предния трюм.
Как да се измъкнем оттук, чудеше се Джек.
Погледна към тавана на трюма. Трябваше да се изкачи там, на палубата. Но как?
Взря се в трюма, но не видя стълба. Ала горе, в ъгъла на стената на щирборда,
имаше асансьор! Ако можеше да го свали долу...
Но за да направи това, той трябваше да влезе в трюма и да го прекоси.
Мисълта го парализира. Да върви сред онези същества...
– Дръж се! - прошепна той на Колабати и тръгна по коридора към трюма.
Движеше се бавно и изключително предпазливо. Повечето ракшаси приличаха на