неясни скални образувания, разпръснати на пода. Джек прескачаше спящите и
заобикаляше будните.
Джек бе изминал три четвърти от разстоянието, когато изведнъж от пода се
надигна двуметрова черна сянка и тръгна към него. Нямаше накъде да отстъпи.
Съществото запълваше коридора. Джек инстинктивно се дръпна назад и залитна.
Колабати се вкопчи в него.
Джек се олюля, обърна се и прекрачи един спящ ракшас. Ръката му докосна
демона.
Ракшасът срещу тях издаде някакъв звук между ръмжене и съскане, извъртя се,
вдигнал нокти, и оголи дългите си зъби. Джек никога не бе виждал нещо да се движи
толкова бързо. Стисна челюсти, застана неподвижен и затаи дъх. Съществото, което
спеше в краката му, се размърда. Той се замоли да не се събуди. Усети, че Колабати
едва се сдържа да не изпищи.
Ракшасът пред тях завъртя глава насам-натам - отначало бдително, сетне по-
мудно. След малко се успокои съвсем и отпусна нокти. Накрая отмина, но не и преди да
вторачи продължителен поглед в тяхната посока.
Джек пое дъх. Промъкна се между стената и ракшаса и продължи по безкрайния
път към стената на щирборда. Приближи се до ъгъла и забеляза електрически кабел,
водещ нагоре към една малка кутия в стената. Тръгна натам и се усмихна, когато
различи трите бутона на кутията.
В плитката шахта под асансьора нямаше ракшаси.
Джек не се поколеба. Протегна ръка и натисна най-долното копче.
Разнесе се силен металически звън - почти оглушителен, защото отекна в мрачния,
затворен трюм. Последва пронизително бръмчене. Всички ракшаси мигновено
застанаха нащрек и блестящите им жълти очи се вторачиха в спускащата се платформа.
Някакво движение в дъното привлече вниманието на Джек.
Майката вървеше към тях. Останалите ракшаси се затътриха напред и се наредиха
в полукръг на по-малко от десет крачки разстояние от мястото, където стояха Джек и
Колабати.
Майката си проправи път и мина най-отпред. Всички вдигнаха очи нагоре. Когато
платформата стигна на три метра от пода, ракшасите започнаха да скандират нещо.
– Те говорят! - прошепна Колабати. - Но ракшасите не могат да говорят!
– Трябваше да ги видиш снощи - отговори Джек. - Бяха като на политически
митинг. Викаха нещо като “Кака-джи” . Беше...
Колабати впи нокти в раменете му и извиси глас. Джек се уплаши да не привлекат
вниманието на чудовищата.
– Какво каза?
– “Кака-джи” . Те повтаряха “Кака-джи” . Какво е...
Колабати извика нещо, което прозвуча като дума, но не на английски. И
скандирането спря.
Ракшасите я бяха чули.
Джек се вцепени, когато съществата започнаха да се въртят в кръг, търсейки
източника на вика. Тялото на Колабати се разтресе, сякаш тя ридаеше беззвучно,
долепила лице до главата му.
Платформата се приближи до тях и Джек се надигна да се качи. Застана на колене
и залитайки се добра до платката с бутоните. Протегна ръка и натисна копчето.
Асансьорът се разтресе и потегли нагоре. Ракшасите отново приковаха очи в
платформата. Джек коленичи и се вторачи в тях.
Когато се издигнаха на около три метра от пода, той пусна Колабати. Без да
пророни дума, тя слезе от гърба му и се сви във вътрешния ъгъл на платформата. Щом
се отдалечи от него, отдолу се разнесе хор от гневно ръмжене и съскане. Ракшасите
вече го виждаха.
Втурнаха се напред като преливна вълна, раздирайки въздуха с дългите си нокти.
Джек ги наблюдаваше онемял и потресен от яростта им. Ненадейно три от тях
подскочиха нагоре и протегнаха ръце. Първият му импулс беше да се изсмее над
безплодните им усилия - платформата вече беше на пет метра над пода. Но когато
ракшасите се оттласнаха от пода, Джек ужасен разбра, че ще го стигнат. Претърколи се
назад и скочи, когато ноктите им закачиха края на платформата. Явно притежаваха
огромна сила.
Ракшасът в средата беше най-нисък. Ноктите му се вкопчиха в ръба на
платформата, дъските изпращяха и се разцепиха от тежестта му. Едно парче се отчупи и
той падна долу.
Другите два се бяха хванали по-здраво и започнаха да се катерят. Джек отскочи
вляво, където един ракшаса подаваше глава над платформата. Видя скърцащите му
дълги зъби и муцунеста глава. Догади му се. Ритна го в лицето, но съществото не трепна.
Все едно бе ритнал каменна стена.
Тогава се сети за запалките. Нагласи пламъка на максимална сила, щракна ги и
поднесе пламъка към очите на демона. Чудовището изсъска гневно и извърна глава.