Выбрать главу

Огърлицата пазеше Колабати, но Джек вероятно вече беше станал жертва на ракшасите.

После се сети за спуснатия трап. Изруга на родния си език и се втурна към люка на

главния трюм. Вдигна капака и надникна долу.

Ракшасите бяха развълнувани. Тъмните им очертания се движеха хаотично. На пет-

шест крачки под него беше асансьорът. Кузум забеляза фенера и обгорелите дъски.

Скочи на платформата и я включи.

Нещо лежеше на пода на трюма. Когато измина половината разстояние, той видя,

че това е мъртъв ракшаса. Обзе го гняв. Мъртъв! Остатъкът от главата му

представляваше маса от овъглена плът!

С трепереща ръка Кузум натисна копчето за нагоре.

Качи се на палубата и се втурна към лоцманската каюта. На пода забеляза нещо...

Да! Близо до дупката беше захвърлена ризата на Джек. Беше с нея последния път,

когато Кузум го видя. Взе я. Още беше влажна от пот.

Устните му бавно се разтегнаха в усмивка, докато държеше потната риза. Майката

ракшаси щеше да изпълни тази задача. Вече бе измислил план за нея. Иронията беше

възхитителна.

12.

– Трябва да се измия - каза Джек и посочи ранената си ръка, докато влизаха в

апартамента му. - Ела в банята с мен.

Колабати го погледна учудена.

– Какво?

– Последвай ме.

Тя се подчини, без да задава повече въпроси.

Джек започна да мие мръсотията и засъхналата кръв, като в същото време я

наблюдаваше в огледалото над мивката. Лицето й беше бледо и изнурено на

безмилостно ярката светлина в банята. Самият той приличаше на призрак.

– Защо Кузум иска да изпрати ракшасите по дирите на едно момиченце?

Колабати сякаш излезе от унеса. Погледът й се проясни.

– Момиченце?

– На седем години.

Тя прикри с ръка устата си и попита през пръсти:

– Вестфален ли е?

Джек се вцепени и смрази от прозрението, което го осени.

Боже мой, това е връзката! Нели, Грейс и Вики - всички от рода Вестфален!

– Да - отговори той и се обърна към нея. - Последната Вестфален в Америка. Но

защо точно те?

Колабати се облегна на стената до мивката и заговори

– Бавно и внимателно, сякаш премерваше всяка дума.

– Преди около век и четвърт капитан Албърт Вестфален ограбил един храм сред

хълмовете в северен Бенгал

– Храма, за който ти разказах снощи. Убил жреца и жрицата и техните служители и

опожарил храма до основи. Скъпоценните камъни, които откраднал, станали източника

на богатството на рода Вестфален. Преди да умре, жрицата го проклела, като казала, че

родът му ще завърши в кръв и болка в ръцете на ракшасите. Капитанът помислил, че е

убил всички в храма, ала грешал. Едно дете избягало от пожара. Големият син бил

смъртно ранен, но преди да умре, накарал малкия си брат да се закълне, че ще изпълни

клетвата на майка им. В пещерите под развалините от храма било намерено едно-

единствено яйце от женска ракшаси - ти видя черупката му в апартамента на Кузум.

Яйцето и клетвата за отмъщение били предавани от поколение на поколение.

Превърнали се в семейна традиция. Но никой не ги приемал сериозно

- освен Кузум. Трябва да спасиш момиченцето - довърши Колабати, като най-сетне

вдигна глава и го погледна в очите.

Джек сложи марля на раната и превърза ръката си.

– Защо Кузум е приел всичко това толкова сериозно?

– Кузум има проблеми...

– Ти мислиш така!

– Не разбираш. На двайсетгодишна възраст той даде обет за брахмачари - клетва

за доживотно целомъдрие и всяческо въздържание. Спази я и остана заклет брахмачари

в продължение на много години.

Очите й трепнаха и се вторачиха в стената.

– После наруши обета. И до ден днешен не си е простил за това. Предишната нощ

ти разказах за нарастващия брой на последователите му в Индия. Кузум смята, че няма

право да бъде техен водач, докато не пречисти кармата си. Всичко, което е направил

тук, в Ню Йорк, е било, за да изкупи вината си, задето е нарушил обета.

Джек запокити ролката с пластира към стената. Изведнъж се ядоса.

– И това ли е причината? - извика той. - Кузум е убил Нели, Грейс и кой знае още

колко бездомници, само защото е чукал някоя! Я не ме баламосвай!

– Това е истината!

– Има и още нещо!

Колабати още не смееше да го погледне в очите.

– Трябва да се опиташ да разбереш Кузум...

– Не, не го разбирам! Само знам, че се опитва да убие момиченце, което по една

случайност обичам много. Кузум наистина има проблем - и това съм аз!