– Хайде, ела - каза му Колабати, като галеше бедрото му. - Легни при мен. Ще
намерим начин да забравим преживяното тази вечер.
– Не можем да го забравим - отговори Джек и се отдръпна от нея. - Не и когато то
ни преследва.
– Сигурна съм, че имаме време. Ела.
Толкова го желаеше!
Джек протегна ръка към нея. Тя помисли, че това е покана и посегна към него, но
ръката му не беше празна.
– Вземи го - каза той и сложи на дланта й нещо студено и тежко.
– Пистолет? - стресна се тя.
– Аз ще се изкъпя, а ти стой нащрек и го използвай, ако се наложи - рече той. -
Недей да кроиш планове как да вземеш огърлицата на брат си. Първо стреляй, после си
мисли за нея.
Той влезе в банята и пусна водата.
Колабати легна и се покри с чаршафа. Тази нощ желаеше силно Джек, но той
изглеждаше толкова сдържан и безразличен към голотата й.
Замисли се за Кузум и погледна пистолета. Най-много от всичко Колабати искаше
огърлицата му. Вземеше ли я, това означаваше край на заплахата срещу нея. Освен това
щеше да я сложи на врата на единствения мъж, достоен да прекара остатъка от живота
си с нея - Джек.
Тя затвори очи и намести глава на възглавницата.
14.
Джек се насапуниса обилно и застана под душа, за да измие от кожата си вонята от
трюма. Магнумът беше увит в една хавлия, сложена на лавицата до душа. Очите му
непрекъснато се стрелкаха към вратата.
Избърса се набързо и спря водата.
Влезе в спалнята и видя, че Колабати спи. Извади чисти дрехи и се облече, докато я
наблюдаваше. Заспала, тя изглеждаше различна. Чувствеността й бе заменена от
трогателна невинност.
Джек мразеше да чака противникът да направи следващия ход. Това го поставяше
в отбранителна позиция, а така губеше инициативата.
Грабна телефонната слушалка и набра номера. След първото иззвъняване се
обади Ейб.
– Аз съм. Джек. Събудих ли те?
– Не, разбира се. Всяка нощ седя до телефона и чакам да ми се обадиш. Защо сега
да е различно?
Джек не разбра дали приятелят му се шегува или не. Понякога не му беше ясно.
– Всичко наред ли е при вас?
– Щях ли да разговарям толкова спокойно с теб, ако не беше?
– Добре ли е Вики?
– Разбира се.
– Трябва ми малко снаряжение - запалителни бомби с часовникови механизми и
запалителни патрони.
Ейб веднага възприе делови тон.
– Нямам в склада, но мога да намеря. За кога ти трябват?
– За тази нощ.
Ейб подсвирна.
– Трудна работа. Важно ли е?
– Много.
– Трябва да се обадя тук-там. Но по това време...
– Ще ти платя, колкото искаш.
– Добре, но ще трябва да изляза.
На Джек не му хареса, че Джиа и Вики ще останат сами, но Кузум не можеше да ги
намери и те нямаха нужда от пазач.
– Добре. С микробуса ли си?
– Да.
– Тогава развърти телефоните, вземи нещата и ще се срещнем пред магазина.
Обади ми се, когато стигнеш там.
Джек затвори и се облегна. В хола беше уютно и тъмно. От кухнята идваше съвсем
слаба светлина. Почувства, че мускулите му се отпускат. Беше уморен. Последните
няколко дни бяха изтощителни. Откога не се бе наспивал? От събота? А сега беше сряда.
Джек затвори очи. Помъчи се да ги отвори, но се отказа. Ейб щеше да му се обади,
когато всичко беше готово. Ейб щеше да се справи. Той щеше да намери всичко, дори
по това време. Джек имаше време да подремне.
Последното, което си спомни, преди да заспи, бяха изпълнените с омраза очи на
Майката ракшаси, докато го наблюдаваше от дъното на трюма.
15.
Кузум обиколи с взетия под наем жълт микробус Сътън Скуеър и спря в единия
край. Взе камшика, слезе и застана до вратата, оглеждайки площада и улиците. Всичко
беше тихо, но кой знае докога. Не биваше да се бави много тук. Микробусът можеше да
привлече вниманието на някой съсед.
Това би трябвало да бъде извършено от Майката, но тя не можеше да бъде
едновременно на две места. Кузум й бе дал потната риза на Джек, за да проследи
жертвата си по миризмата. Само преди няколко минути я бе оставил пред апартамента
му.
Усмихна се. Много му се искаше да бъде там, за да види изражението на Джек,
когато Майката се изправеше срещу него! Отначало Джек нямаше да я познае - Кузум се
беше погрижил за това. Но сърцето му щеше да спре, когато видеше изненадата, която
му бе приготвил. И ако шокът не пръснеше сърцето му, Майката щеше да го направи.
Подходяща и достойна смърт за един човек, който бе станал твърде тежко бреме.