влиза в апартамента си, защото там щеше да бъде като в капан, а пътят му към улицата
беше блокиран. Единственият изход беше покривът.
Джек вече препускаше нагоре по стълбите, когато взе решение. Револверът не му
вършеше работа. Спомни си думите на Колабати - огън и желязо. Без да намалява ход,
той се наведе и остави магнума на едно от стъпалата, като погледна през рамо. Майката
беше на по-долната площадка и се носеше по стълбите. Остатъците от роклята висяха по
врата и ръцете й. Контрастът между плавните й безшумни движения и тупуркането на
Джек беше изнервящ.
До покрива оставаха още два етажа. Джек напрегна сили докрай и успя да увеличи
разстоянието между себе си и Майката. Но само за малко. Тя бързо набираше сили.
Когато Джек стигна последното стъпало, тя беше съвсем близо до него.
Той не си направи труда да отключва секретната брава. Това щеше да му отнеме
ценни секунди. Блъсна вратата с рамо, мина през нея и излезе на покрива.
Джек бе решил как да действа. Сниши се до комините, прекоси по диагонал
откритото пространство до края на покрива и се обърна да чака, убеден, че Майката ще
го забележи лесно. Не искаше ракшасът да губи твърде много от инерцията си.
Тя се появи само след секунда. Видя го веднага и се втурна към него, готова да го
убие. Но пилонът за знамето на Нийл Анархиста препречи пътя й. Майката се блъсна в
него. Пилонът се разтресе, олюля се и се сгромоляса на земята. Тя се приближи до
генератора и го прескочи!
Между Джек и демона вече нямаше прегради. Майката приклекна и се хвърли към
него. Изпотен и разтреперан, Джек не откъсваше очи от дългите нокти, които се
протягаха към гърлото му, готови да го разкъсат на парчета. Беше сигурен, че има по-
лоши начини да умре, но в момента не можеше да измисли такъв. Замисли се как да
оцелее.
Беше допрял свивките на коленете си до ниския, широк трийсет сантиметра
парапет, който опасваше покрива. Когато Майката се хвърли към него, Джек увисна на
парапета. Бетонът се впи в кожата на краката му, но той не обърна внимание на
болката. Трябваше да се съсредоточи върху онова, което щеше да направи.
Черната сянка на Майката прелетя последните метри, които ги разделяха. Джек не
помръдна. Напрегна цялата си воля да не променя позата си. Имаше чувството, че ще се
задуши. Инстинктът му крещеше да бяга. Ала той трябваше да остане на мястото си до
последния миг. Раздвижеше ли се твърде рано, поемаше смъртоносен риск.
Изчака, докато протегнатите нокти стигнаха на метър и половина от него, после се
наведе назад и пусна краката си от парапета. В същото време се хвана за ръба с
надеждата да се задържи.
Предната част на тялото му се стовари върху тухлената стена. В същия миг Джек
усети яростно свистене над себе си. Ноктите на Майката ракшаси намериха празно
пространство вместо плътта му и инерцията я понесе над парапета. С крайчеца на окото
си Джек видя как огромната й сянка прелита над него, размахвайки лудешки ръце и
крака. Сетне почувства удар в лявото си рамо и изгаряща, разкъсваща болка, която го
накара да извика.
Пусна лявата си ръка и увисна само на дясната. Стенейки от болка, той се опита
отново да се хване за парапета. Хвърли мигновен поглед към падащото тяло на
Майката. Тя се стовари върху настилката на уличката.
Борейки се с болката в рамото, той промъкна лявата си ръка към парапета, хвана
се здраво и бавно се издърпа на покрива.
Надигна се едва-едва и седна разкрачен на парапета. Погледна за сетен път към
уличката, като се чудеше дали ще види Майката. Навсякъде беше тъмно. Преметна
другия си крак на покрива и застина...
Долу нещо се движеше. Едно по-тъмно петно мърдаше в мрака на уличката.
Джек затаи дъх. Дали някой бе чул удара от падането на Майката и бе излязъл да
види какво става? Надяваше се да е така.
Нещо започна да се катери по стената... Чу се стържене... от нокти, дращещи по
тухлите.
Майката ракшаси се връщаше!
Джек изстена от недоумение и почуда, стъпи на покрива и залитайки се отдалечи
от парапета. Какво да прави? Нямаше смисъл да бяга - майката щеше да го настигне.
Огън и желязо... Огън и желязо... Думите изплуваха в паметта му, докато напразно
търсеше нещо, с което да се отбранява. На покрива нямаше нищо желязно. Всичко беше
от алуминий, калай, пластмаса и дърво. Ако можеше да намери лост или парче
ръждясал железен парапет, Джек щеше да удари Майката, когато покажеше глава горе