– Какво включва планът за днес? – поинтересува се Ерика, като се опитваше да говори с неутрален тон.
Патрик едва-едва отхапа от сухара. За петнайсет минути не бе изял и половината.
– Днес ще чакаме чудо – отвърна мрачно той.
– Не може ли да поискате подкрепление от други полицейски управления или от главната дирекция „Криминална полиция“?
– Непрекъснато държа връзка с колегите от Лунд, Нюшопинг и Бурос. Работят усилено. А колкото до главната дирекция… В началото се надявах, че ще се справим със собствени сили, но нещата отиват към викане на подкрепление.
Той отхапа съвсем мъничка хапка. Ерика се наведе и го погали по бузата.
– Още ли искаш да се оженим в събота?
Той я погледна изненадан, после чертите на лицето му омекнаха и той целуна дланта ѝ.
– Разбира се, че искам, миличка! В събота ни очаква чудесен ден – най-хубавият в живота ни след раждането на Мая! Ще се постарая да бъда весел, в добро настроение и ще се съсредоточа изцяло върху теб и сватбата ни. Не се тревожи. Нямам търпение да се оженим.
Ерика го изгледа изпитателно, но в очите му видя единствено откровеност.
– Сигурен ли си?
– Абсолютно – усмихна се Патрик. – И не мисли, че не оценявам колко работа свършихте двете с Ана.
– През това време ти също не си стоял със скръстени ръце. Освен това подготовката на сватбата се отрази добре на Ана.
Ерика хвърли поглед към дневната, където сестра ѝ се бе завила заедно с Ема и Адриан и тримата гледаха детско предаване по телевизията. Мая още спеше. Въпреки мрачното настроение на Патрик Ерика се чувстваше доволна, че най-после има възможност да прекара малко време с него насаме.
– Иска ми се… – подхвана Ерика, но не довърши изречението си.
Патрик я погледна и прочете мислите ѝ:
– …родителите ти да можеха да те видят булка.
– И да, и не… Честно казано, иска ми се татко да можеше да присъства. Дори да беше жива, майка ми изобщо не би се развълнувала от това събитие.
– С Ана говорили ли сте за Елзи и за необяснимото ѝ отношение към вас?
– Не – замислено отвърна Ерика. – Но аз неп-рекъснато размишлявам по въпроса защо не знаем почти нищо за живота на Елзи, преди да се запознае с татко. Казвала ни е само, че родителите ѝ са починали отдавна. Не сме ги виждали дори на снимка. Не е ли странно?
– Странно е – потвърди Патрик. – Защо не направиш малко генеалогично проучване? Ти умееш да се занимаваш с изследване на фактологията. Приключим ли със сватбата, можеш да започнеш.
– Да приключим със сватбата? – повтори Ерика, а тонът ѝ предвещаваше проблеми. – Така ли възприемаш сватбата ни? Като задължение, което трябва просто да се отметне?
– Не, не – поклати глава Патрик, но не му хрумна какво да ѝ обясни.
Затова просто натопи сухара в чашата с шоколад. Знаеше, че в такива случаи е най-добре да прояви кротост. И да се придържа към добрата стара пословица, че когато се храниш, е най-добре да мълчиш.
– Е, днес купонът приключва – отбеляза Лаш.
Покани участниците да се срещнат в малко по-неформална обстановка от обикновено: кафене на главната улица в Танумсхеде.
– Нямам търпение да се махна оттук – каза Уфе и лапна един бонбон.
Йона го изгледа с неприкрито отвращение и отхапа от ябълката в ръката си.
– Какви планове имате за бъдещето? – попита Лаш и сръбна от чая си.
Преди малко пусна вътре шест бучки захар и удиви всички участници.
– Обичайните – отвърна Кале. – Ще се видя с приятелите ми, ще излезем да пием. Мацките в столичния клуб „Карма“ са се затъжили за мен.
Той се ухили, ала в угасналия му поглед се четеше обезвереност.
– Принцеса Мадлен посещава този клуб, нали? – попита Тина с блеснали очи.
– Да, Маде се отбива много често – небрежно подхвърли Кале. – Преди време излизаше с един мой приятел.
– Наистина ли? – възхити се Тина и за пръв път от месеца насам погледна Кале с уважение.
– Да, но той я заряза. Мамчето и татенцето много се месели.
– Мамчето и… Оооо! – Очите на Тина се разшириха още повече. – Яко!
– А ти какво смяташ да правиш оттук нататък? – обърна се Лаш към Тина.