– Отивам на турне – вирна брадичка тя.
– На турне! – изсумтя презрително Уфе и се пресегна да вземе още един бонбон. – Дринкеншерна ще те води по баровете да пееш глупавото си парче и после цяла вечер да киснеш зад барплота. Ако на това му викаш турне…
– Нямаш представа колко клубове ме поканиха да изпея „I want to be your little bunny“. Дринкеншерна ми обеща да ме запознае и с агенти от звукозаписни компании.
– А думите на Дринкеншерна винаги са истина – иронично подхвърли Уфе и подбели красноречиво очи.
– Радвам се, че най-после няма да се налага да те виждам! – просъска Тина. – Толкова си негативен!
Обърна му демонстративно гръб. Другите се забавляваха, докато гледаха поредната им свада.
– А ти, Мехмет?
Всички погледи се насочиха към Мехмет. Откакто влязоха в кафенето, той само мълчеше.
– Смятам да остана тук – отвърна той, готов да посрещне реакцията им. Тя не закъсня:
– Какво?! – Пет чифта разширени очи се вторачиха в него. – Ще останеш тук, в Танумсхеде?
Кале го гледаше, все едно Мехмет се бе превърнал в жаба пред очите му.
– Да, смятам да продължа да работя в пекарната. Ще дам апартамента си под наем.
– И къде ще живееш? У Симон ли? – Въпросът на Тина отекна в помещението, а мълчанието на Мехмет извика ужасена гримаса по лицата на присъстващите.
– Наистина ли ще го направиш? Да не сте станали гаджета?
– Не, не сме! – кресна Мехмет. – Но и да бяхме, това не ви засяга! Със Симон сме… просто приятели.
– Симон и Мехмет седят на дърво и се ЦЕЛУВАТ! – изпя Уфе и се разсмя толкова неудържимо, че за малко да падне от стола.
– Престани! Остави Мехмет на мира! – Изненадващо шепотът на Йона накара всички да млъкнат. – Според мен постъпката ти е достойна за възхищение, Мехмет, ти си най-достойният човек от всички ни!
– Какво имаш предвид, Йона? – попита меко Лаш и наклони глава. – Защо Мехмет да е най-достоен?
– Просто си е такъв – отвърна тя и подръпна ръкавите си надолу. – Той е свестен и много мил.
– А ти? Ти не си ли свястна? – Във въпроса на Лаш имаше скрит подтекст.
– Не съм – тихо призна Йона.
Отново си припомни сцената с Барби пред читалището; омразата, която изпита към нея. Тогава се чувстваше толкова обидена от клеветите, изречени от Барби, че ѝ идеше да ѝ причини болка. Когато одраска кожата ѝ с ножчето, изпита истинско удовлетворение. Достоен човек не би направил подобно нещо. Но Йона запази този спомен за себе си. Погледна през прозореца преминаващите автомобили. Операторът си бе тръгнал. Това искаше и тя: да се прибере вкъщи. В голямото жилище, където я очакваха бележки на кухненската маса да не чака родителите си, а да си ляга; рекламни брошури на различни университети, оставени демонстративно на масата в дневната. Очакваше я тишина.
– А ти? Ти какво ще правиш? – Уфе се обърна към Лаш с леко подигравателен тон. – След като вече няма да се мъкнеш след нас?
– Ще си намеря занимание – отвърна психологът и отпи от чая. – Ще започна да пиша книга, ще си отворя кабинет. А ти, Уфе? Още не си споделил с нас какво включват плановете ти за бъдещето.
– О, нищо особено – вдигна рамене Уфе, като се стараеше да си предаде небрежен вид. – Сигурно ще направя едно турне по баровете из страната. Ще слушам до втръсване „I want to be your little bunny“. – Той погледна изкосо Тина. – А после… О, и аз не знам. Всичко ще се нареди някак.
За миг несигурността проблесна под маската на безразличието. После Уфе си възвърна самоувереността и се ухили широко.
– Я вижте какво мога!
Сложи лъжичката за кафе върху носа си и я задържа. Нямаше никакво намерение да се тревожи за бъдещето. Момчета с жонгльорски умения като неговите винаги се оправят в живота.
На тръгване от кафенето Йона спря за миг, преди да се качи на автобуса. За секунда ѝ се стори, че Барби отново е сред тях с дългата си руса коса и дълги-дълги изкуствени нокти, които непрекъснато ѝ пречеха в ежедневието. Барби се смееше с онзи кротък израз в очите, който всички тълкуваха като безхарактерност. Йона осъзна колко са сгрешили. Не само Мехмет имаше добра душа, но и Барби. За пръв път Йона се замисли за онзи петък, когато всичко толкова се обърка. Замисли се кой какво всъщност е казал; кой е разпространил онези лъжи; кой дръпна конците и ги превърна в марионетки. В съзнанието ѝ изплува смъртно подозрение, ала преди то да се избистри, автобусът ги отведе от Танумсхеде. Йона се взираше през прозореца. Мястото до нея зееше празно.
В десет преди обяд Патрик започна да съжалява, задето не се насили да хапне малко повече за закуска. Коремът му започна да къркори и той отиде в кухнята с надеждата да намери нещо за ядене. Извади късмет: на масата стоеше пликче с канелена кифличка. Той тутакси ѝ се нахвърли с вълчи апетит. Не му стигна, но поне успя да залъже глада си. Връщайки се в кабинета си, още дъвчеше последната хапка. Телефонът зазвъня. Търсеше го Аника. Патрик се опита да преглътне бързо кашата в устата си, но се задави.