Выбрать главу

– Защо никога не сме чували за този инцидент? – учуди се Мартин. – Сигурно се е случил, преди Марит да дойде да живее тук.

– Не. Случило се е в Танумсхеде, но тогава с Ула са били съвсем млади. Минали са много години, а хората забравят. Освен това повечето жители са били склонни да оправдаят Марит: в кръвта ѝ е открито количество алкохол, малко над допустимото. Преди да се качи в колата, вечеряла с приятелка и изпила чаша вино. Знам подробностите по случая, защото открих документацията в архива.

– Значи, през цялото време в архива сме имали отговора на загадката? – изуми се Йоста и Патрик кимна.

– Разбирам недоумението ти, но всъщност има съвсем просто обяснение за факта, че досега не сме открили тази информация. Първо, докладът датира от много години и не е въведен във виртуалната база данни. Второ, не можем да ровим из архива, без да знаем какво търсим. Досега нищо не ни е подтиквало да проверяваме случаите на шофиране в нетрезво състояние.

– И все пак… – промърмори малко по-кротко Йоста.

– Свързах се с колегите от Лунд, Нюшопинг и Бурос. Расмус Улсон е получил травмите по тялото си вследствие от катастрофа. Блъснал се е в дърво. Спътникът му, негов връстник и приятел, е загинал на място. Расмус е шофирал пиян. Списъкът с провиненията на Бьорие Кнюдсен пък е дълъг като ръката ми. Преди петнайсет години Бьорие се блъснал в автомобил от насрещното платно и убил петгодишно момиче. Следователно три от четирите жертви са шофирали в нетрезво състояние и са отнели човешки живот.

– А Елса Форшел? – попита Хана и прикова пог-лед в Патрик.

– Само за нея не открих нищо – разпери ръце Патрик. – В Нюшопинг няма данни да е осъждана, но свещеникът от енорията, към която Елса е принадлежала, няколко пъти спомена думата „вина“, докато говорехме за Елса. Очаквам и тя да е имала провинения заради злоупотреба с алкохол. Просто още не сме ги открили. След края на оперативката ще се свържа със Силвио Манчини, нейния изповедник, и ще се опитам да изкопча от него повече подробности.

– Добра работа, Хедстрьом – обади се неочаквано Мелберг от кухненската маса.

Всички погледи се насочиха към началника.

– Благодаря – изненадано отвърна Патрик.

Да получиш похвала от Мелберг е като да… не, не му хрумваше никакво подходящо сравнение. Мелберг просто не хвали никого. И точка. Леко объркан от неочакваното признание, Патрик продължи:

– И така, започваме да работим с нова отправна точка. Трябва да проучим инцидентите из основи. Йоста, ти се залови с Марит. Мартин поема Бурос, а Хана – Лунд. Аз поемам евентуалните провинения на Елса Форшел. Въпроси?

Всички мълчаха. Патрик разпусна съвещанието и тръгна към кабинета си, за да разговаря с Нюшопинг. Във въздуха се усещаше силно въодушевление, акумулирана енергия. Патрик имаше чувството, че протегне ли ръка, ще я сграбчи. Спря се в коридора, пое си дълбоко въздух и влезе в кабинета си.

* * *

Всеки път, когато се прибираше в Италия, роднини и приятели му задаваха един и същ въпрос: как е възможно да се чувства добре в студения Скандинавски север? Не намира ли шведите прекалено особени? Италианците си ги представяха като самотни хора, които нямат с кого да разговарят, пият като смоци и после се търкалят под масата. Защо Силвио иска да живее в такава среда?

Свещеникът обикновено отпиваше червено вино от чашата си, плъзваше поглед над маслиновите горички на брат си и отговаряше:

– Шведите имат нужда от мен.

Всъщност точно така се чувстваше. Преди близо трийсет години замина за Швеция като на приключение. Предложиха му работа в католическа енория в Стокхолм. Удаде му се възможност най-после да посети страна, която винаги го бе привличала с мистичността и екзотичността си. В действителност Швеция не му се стори толкова странна, колкото бе очаквал. През първата си зима там непрекъснато трепереше от студ. После се научи, че през януари е задължително да се навлечеш с три ката дрехи. И все пак се влюби от пръв поглед в светлината, в храната, в хладната обвивка и силно емоционалната душевност на шведите. Силвио се научи да цени и разбира дребните жестове, оскъдните коментари, тихата дружелюбност на русите северняци. Последното всъщност не се оказа съвсем вярно: стъпвайки на шведска земя, свещеникът разбра, че далеч не всички скандинавци са руси и синеоки.