– Ммм. За мен обаче винаги си номер едно – увери го Ерика и го прегърна.
Патрик седна до кухненската маса. Ерика се прокашля дискретно и погледна красноречиво зеленчуците върху кухненския плот. Патрик мигом стана от стола и се зае да приготви салатата.
– Само ми кажи „скачай!“ и ще попитам „колко високо?“ – пошегува се той и се дръпна встрани, за да избегне опита на Ерика да го срита по кокалчетата.
– След събота ще видиш ти! Камшикът ще заудря с подновена сила – Ерика напразно се помъчи да изглежда застрашително. Нямаше търпение да дойде сватбеният им ден.
– Че сега не удря ли достатъчно силно?
Патрик се наведе да я целуне.
– Я престанете! – извика през смях Ана от дневната. – Чувам как се мляскате. Тук има деца, съобразявайте се!
– Ммм. Ще го отложим за по-късно – каза Ерика и намигна на Патрик. – А сега ми разкажи какво стана с разследването.
Патрик скицира накратко основните моменти по случая и усмивката тутакси се изпари от лицето на Ерика. Макар разследването да бе отбелязвало сериозен напредък, жертвите ставаха все повече, а трагичните обстоятелства се натрупваха и Ерика си даваше сметка колко тежка работа предстои.
– Значи, жертвата от Нюшопинг също е предизвикала смъртта на участник в пътното движение след злоупотреба с алкохол?
– Да – Патрик започна да реже доматите. – Но не в Нюшопинг, а в Удевала.
– Как се казва загиналият? – попита Ерика и разбърка ястието със свинско филе.
– Още не знаем никакви подробности. Злополуката се е случила преди много години и ще ни отнеме доста време, докато проучим инцидента. Днес говорих с колегите от Удевала и те обещаха да ми изпратят всички налични материали по случая. Ще трябва да преровят прашасалите кутии в архива си, пък дано изникне нещо.
– С други думи, някой ликвидира шофьори в нетрезво състояние, които са предизвикали нечия смърт. Първата пътна злополука е била преди трийсет и пет години, а последната…
– Преди седемнайсет – уточни Патрик. – Тогава Расмус Улсон се е блъснал в автомобил.
– А градовете, където стават катастрофите, са пръснати из цяла Швеция: от Лунд до Танумсхеде. Кога е първото убийство на пиян шофьор?
– Преди десет години – услужливо отговори Патрик.
Бъдещата му съпруга умееше да анализира факти и той нямаше нищо против да се възползва от будния ѝ ум.
– Значи, убиецът действа върху голяма географска площ, между престъпленията има широк времеви интервал, а единственото общо между жертвите е, че поради шофиране в нетрезво състояние са предизвикали смъртта на участник в движението.
– Точно така – въздъхна Патрик.
От устата на Ерика обобщението на наличната фактология звучеше направо безнадеждно. Той изсипа зеленчуците в голяма купа, смеси ги добре и сложи салатата на кухненската маса.
– Не забравяй, че най-вероятно има още една жертва – напомни тихо той и седна. – Втора поред. Още не сме я открили.
– Не можете ли да извлечете още информация от страниците, намерени до жертвите? – попита Ерика и сложи димящата тенджера върху подложка на масата.
– Не можем. Затова в момента възлагам най-много надежди на злополуката с Елса Форшел. Тя е била първата жертва на убиеца и – нещо ми подсказва – ще се окаже ключовата фигура към разплитането на случая.
– Сигурно си прав – съгласи се Ерика и извика Ана и децата.
По-късно щяха да поговорят повече.
От два дни знаеха какво е общото между жертвите на загадъчния сериен убиец. Първоначалната еуфория се поуталожи и на нейно място се появи известно униние. Още не можеха да разберат защо убиецът действа върху толкова голяма територия. Дали обикаля страната в търсене на жертви, или е живял на тези места? Възникнаха твърде много въпросителни. Изчетоха внимателно целия наличен материал за автомобилните катастрофи, в които бяха замесени жертвите, но никъде не откриха какво ги обединява. Патрик все повече клонеше към предположението, че между жертвите няма връзка, а по-скоро убиецът, изпълнен с омраза, ги е избрал заради прегрешението им. Той сякаш не се трогваше от факта, че повечето от жертвите му показват искрено разкаяние за грешката си. Елса бе живяла с непосилно чувство за вина и бе потърсила опрощение за греховете си в религията, Марит бе отказала алкохола, Расмус – също. Но той всъщност не е можел да консумира спиртни напитки заради травмите от катастрофата. Единственото изключение беше Бьорие. Той бе продължил да пие, да шофира пиян и момичето, загинало по негова вина, сякаш изобщо не бе тежало на съвестта му.