– Искам да преведа двеста хиляди – той плъзна листче с номера на сметката към касиерката.
Гордееше се със спестяванията си. Заплатите на полицейските служители не бяха големи, но, както се казва, капка по капка вир става. Сега Мелберг разполагаше със солидна сума: по-точно, с малко повече от двеста хиляди. Росмари щеше да вложи същата сума, а остатъка щяха да изтеглят като заем. Вчера тя му се обади да го предупреди, че ако не капарират имота, друга двойка ще го купи. Мелберг си повтаряше наум думите ѝ с наслада: „друга двойка“. Макар и на стари години, той си намери спътница в живота. Едва се сдържа да не се засмее от задоволство. Да, двамата с Росмари по нищо не отстъпваха на младежите в леглото. Тя беше прек-расна във всяко отношение.
Преди да се отдалечи от гишето, му хрумна брилянтна идея.
– Колко е оставащата сума в сметката ми? – попита той.
– Шест хиляди и четиристотин – отвърна тя.
За частица от секундата Мелберг взе решение:
– Искам да изтегля цялата сума в брой.
– В брой? – попита касиерката и той кимна.
В главата му се оформи план. Колкото повече мислеше, толкова по-правилно му се струваше взетото решение. Мелберг прибра грижливо парите в портфейла си и се върна в управлението. Никога не би предположил, че ще се чувства толкова добре, след като е похарчил цяло състояние.
– Мартин! – Патрик влетя запъхтян в кабинета на колегата си. – Мартин! – повтори той и седна, за да си поеме дъх.
– Ти какво? Да не зацикли? – усмихна се Мартин. – Май въздухът не ти стига.
Патрик само махна пренебрежително с ръка и като никога не се възползва от възможността да се заяжда малко с колегата си.
– Свързани са – изтърси той и се облегна.
– Кои?
Мартин недоумяваше какво му става на Патрик. Звучеше съвсем неадекватно.
– Текущите случаи – победоносно заяви Хедстрьом.
– Даа… – Мартин не разбираше нищо. – Нали заедно установихме, че жертвите са шофирали в нетрезво състояние.
Той смръщи вежди, опитвайки се да проумее какви ги говори Патрик.
– Не само случаите с пияните шофьори. Убиецът на Елса, Расмус и Марит е убил и Лилемур Першон.
Мартин вече беше убеден, че Патрик е откачил. Питаше се дали стресът не му е дошъл в повече. Напоследък Патрик работеше като луд, а му предстоеше и да се жени. Дори най-издръжливите…
Патрик явно разбра какво минава през ума на колегата му и раздразнено повтори:
– Всички случаи са свързани. Чуй ме.
Той предаде накратко думите на Вилгут Рюнберг и с всяка изречена дума удивлението на Мартин растеше. Всичко това му се струваше невероятно. Той се взираше в Патрик, опитвайки се да осмисли всички факти.
– Значи, казваш ми, че втората жертва е мъж на име Ян-Улув Першон, който от своя страна е баща на Лилемур Першон, така ли? А Лилемур е видяла убиеца на десетгодишна възраст.
– Точно така – потвърди с облекчение Патрик, доволен, че Мартин най-сетне е схванал взаимовръзката. – Всичко си идва на мястото! Сети се какво беше написала Лилемур в дневника си: че едно лице ѝ се струва познато, но не си спомня къде го е виждала. Понеже е зърнала убиеца за секунда, и то преди цели осем години, съвсем нормално е чертите му да са се поизличили от съзнанието ѝ.
– А убиецът е разбрал коя е и се е изплашил да не го разпознае.
– Затова е побързал да я ликвидира, преди тя да го е идентифицирала и да го е свързала с убийството на Марит.
– А после – и с другите убийства – допълни Мартин, въодушевен от разкритията.
– Именно! – възкликна оживено Патрик.
– Значи, ако открием кой е убил Лилемур Першон, ще разберем и кой е убил другите четирима души.
– Да. Обратното също е валидно. Разплетем ли другите случаи, ще разберем кой е убил Лилемур.
– Да.
Двамата помълчаха. На Патрик му се прииска да извика „Еврика!“, но не му се струваше особено уместно.
– Какви са уликите, с които разполагаме срещу убиеца на Лилемур? Кучешки косми и видеозапис от вечерта на престъплението. Ти прегледа записа в понеделник, нали? Забеляза ли нещо интересно, което сме пропуснали при първото гледане?
В съзнанието на Мартин се загнезди смътно подозрение, ала той не му позволи да изплува. Поклати глава: