– Къде заминаха Патрик и Йоста? – попита Мартин, след като влезе и завари кабинета на Патрик празен.
– За Удевала – обясни Аника и погледна Мартин над ръба на очилата си.
Аника открай време изпитваше силна симпатия към младия колега. В него имаше нещо по детски чисто, което събуждаше майчинските ѝ инстинкти. Преди да се запознае с Пиа, Мартин прекарваше часове наред с Аника и ѝ се оплакваше от любовните си несполуки. Сега тя се радваше, задето младият мъж най-после има сериозна връзка, но понякога разговорите с него ѝ липсваха.
– Седни – подкани го тя и Мартин се подчини.
Всъщност всички в управлението слушаха Аника. Дори Мелберг не смееше да ѝ възразява.
– Как си? Всичко наред ли е? Чувствате ли се добре в новото жилище? Разкажи ми!
Тя го гледаше строго и загрижено. За нейна изненада по лицето на Мартин се разля широка усмивка. Не можеше да си намери място от въодушевление:
– Ще ставам баща – съобщи той.
Очите на Аника плувнаха в сълзи. Не от завист или скръб, задето остана бездетна, а от чиста и неподправена радост заради щастието на Мартин.
– Честито! – засмя се тя и избърса търколилата се по бузата ѝ сълза. – Божичко, разревах се като някоя глупачка! – смути се тя, но видя, че и Мартин е развълнуван. – Кога очаквате бебето?
– В края на ноември.
Мартин отново се усмихна широко. Изглеждаше толкова щастлив, че сърцето на Аника се стопли.
– Значи, в края на ноември – повтори тя. – Ела да те прегърна, де!
Разтвори ръце, а Мартин я притисна в обятията си малко непохватно. Поговориха още малко за бъдещото щастливо събитие, после Мартин стана сериозен и усмивката му изчезна.
– Дали някога ще разплетем цялата тази история?
– Убийствата ли имаш предвид? – попита Аника и поклати скептично глава. – Не знам. Опасявам се, че този път Патрик се нагърби с непосилно бреме. Разследването е прекалено… мащабно – додаде тя замислено.
– И аз точно това си мисля – съгласи се Мартин. – Впрочем казаха ли защо с Йоста заминават за Удевала?
– Колегите оттам се обадили с информация за Елса Форшел. Патрик каза, че по-късно ще ни осведомят за повече подробности. Едно е сигурно: и Патрик, и Йоста изглеждаха силно съсредоточени.
Любопитството на Мартин се пробуди.
– Сигурно са разбрали нещо важно за Елса. Питам се какво…
– Следобед предстои да разберем – отвърна Аника.
Тя също очакваше с огромно нетърпение да научи защо Патрик и Йоста изхвръкнаха така внезапно от управлението.
– Да – кимна Мартин и се запъти към кабинета си.
Изведнъж го обзе силен копнеж по ноември.
Йоста и Патрик се върнаха след четири часа. Още щом влязоха в управлението, Аника разбра, че носят много важни новини.
– Ще се съберем в кухнята – обяви Патрик и влезе да остави якето в кабинета си.
След пет минути всички се явиха.
– Днес се случиха две много важни събития – обяви Патрик и погледна Йоста. – Първо, Йоста откри името Сигрид Янсон върху страницата, намерена до тялото на Елса Форшел. После получихме обаждане от Удевала и тъкмо се прибираме оттам. Пъзелът се подреди.
Той направи пауза, пийна вода и се облегна на кухненския плот. Всички приковаха поглед в устните му, очаквайки следващите му думи.
– През 1969 година Елса Форшел е предизвикала автомобилна катастрофа. Точно като Ян-Улув Першон, Расмус Улсон и Марит Каспершен, тогава Елса се е намирала под въздействието на алкохол и са я осъдили на една година престой в затвора. Другата кола е била управлявана от трийсетинагодишна жена, която е починала на място. В колата са се возели и две деца, но те оцелели като по чудо дори без драскотина. – Той направи пауза, за да увеличи ефекта от думите си: – Името на тази жена е Сигрид Янсон.
Колегите му дишаха на пресекулки. Йоста кимна доволен. Отдавна не се бе чувствал толкова удовлетворен от приноса си на работното място.
Мартин вдигна ръка, за да попита нещо, но Патрик му даде знак да изчака.
– Има и още. Първоначално полицаите помислили, че децата в колата са на Сигрид. Но после се оказало, че тя живее сама в покрайнините на Удевала в къщата на починалите си родители. Работела като продавачка в скъп бутик в града, винаги се държала възпитано и любезно с клиентите, но по думите на колегите ѝ в магазина се държала дистанцирано, нямала роднини и близки приятели. И определено нямала деца.
– Но… в такъв случай чии са били тези деца? – попита Мелберг и се почеса удивен по челото.
– Никой не знае. В полицията не е постъпвал сигнал от родители за изчезнали деца на тази възраст. Никой не потърсил малчуганите. Сякаш се появили от нищото. След като огледали дома на Сигрид, полицаите установили, че децата са живели при нея. Разпитахме полицай, присъствал на огледа, и той ни обясни, че в къщата имало отделна детска стая с играчки. Резултатите от аутопсията показали, че Сигрид Янсон никога не е раждала деца, а взетите кръвни проби потвърждават, че тя и двете деца не са роднини.