– Значи, разковничето е Елса Форшел – промърмори Мартин.
– Така изглежда – потвърди Патрик. – Явно злополуката, предизвикана от Елса, е отприщила серия от убийства. Ето защо убиецът е ликвидирал първо нея.
– Къде са децата сега? – Хана зададе въпроса, който занимаваше всички.
– Това трябва да разберем. Колегите от Удевала се опитват да издействат документите от социалните служби, но ще отнеме известно време.
– Затова продължаваме да работим въз основа на наличните данни. Но ключът към разплитането на случая е Елса Форшел. Трябва да се съсредоточим върху нея.
Всички излязоха от кухнята. Патрик помоли Хана да остане.
– Има ли нещо? – попита тя и Патрик получи поредното потвърждение, че е редно да поговори с нея. Хана изглеждаше много бледа.
– Седни за малко. Как се чувстваш? – попита той, докато я гледаше изпитателно.
– Горе-долу – тя сведе очи. – От няколко дни не ми е съвсем добре. Май имам температура.
– И на мен ми се струва, че не си здрава. Прибери се да си починеш. Няма смисъл да се правиш на силна, да стискаш зъби и да работиш болна. Отдъхни си малко, та после да се завърнеш с нови сили.
– Но разследването…
– Това е заповед – каза Патрик с престорено строг тон.
– Слушам, шефе – кимна Хана и с усмивка му отдаде чест. – Но преди това трябва да приключа нещо. Не се опитвай да ме спреш – додаде тя.
– Добре, ти решаваш. Довърши си работата и се прибирай, момиче!
Хана се усмихна вяло и излезе. Патрик я изпрати с угрижен поглед. Действително изглеждаше болна.
Той обърна лице към прозореца и постоя така няколко минути, без да мисли. През последните дни се случиха толкова много неща. Изясниха се толкова много въпроси, а най-голямото разкритие предстоеше тепърва. Патрик усещаше инстинктивно, че трябва възможно по-скоро да открият децата. Децата, появили се незнайно откъде и потънали вдън земя.
– Направо ти залепна! – Ана сияеше от радост.
Ерика и сама видя, че сестра ѝ е права. След няколко корекции щеше да изглежда великолепно. Натрупаните по време на бременността килца най-сетне се стопиха, а промяната на хранителния режим се отрази благотворно и на настроението, и на самочувствието ѝ.
– Ще бъдеш толкова красива! – възхити се Ана.
Ерика се засмя: сестра ѝ изглеждаше по-ентусиазирана и от самата нея. Докато двете обсъждаха роклята, Мая спеше в детското си столче на задната седалка.
– Притеснявам се за Патрик – призна Ерика и усмивката ѝ помръкна. – Напоследък дъх не може да си поеме от задачи. Дали ще успее да се наслади на сватбата?
Ана я погледна. Видимо премисляше нещо. Накрая реши:
– Уж трябваше да е изненада, но се разбрахме да не организираме ергенско и моминско парти. Моментът не е подходящ за подобни глупости. Вместо парти ви запазихме стая в Големия хотел за нощта преди сватбата. Тъкмо ще се настроите за голямото събитие. Надявам се, че този вариант ще ти допадне повече – колебливо отбеляза Ана.
– Божичко, вие сте истински съкровища! И толкова съобразителни! Наистина в момента на Патрик никак не му е до ергенски партита. Тъкмо ще се поотпуснем преди големия ден, че в събота сигурно няма да подвием крак.
– Права си – изсмя се Ана с облекчение, задето сестра ѝ прие идеята толкова ентусиазирано.
– Знаеш ли какво реших? Да се поразровя из миналото на майка ни – Ерика изведнъж смени темата.
– И по-конкретно?
– Ами… да проуча родословното ѝ дърво. Може някои неща най-после да ми се изяснят.
– Наистина ли смяташ, че има смисъл? – усъмни се Ана. – Прави каквото искаш, но майка ни никога не е проявявала сантименталност и според мен това е единствената причина да не е пазела нито снимки, нито други вещи за спомен от родителите си. Затова и никога не ни е разказвала за детството си. Вероятно си спомняш, че не проявяваше никакво желание да ни снима като деца.
Ана се засмя с горчивина. Ерика се учуди: сестра ѝ винаги даваше вид, че емоционалната студенина на майка им не я уязвява.
– Не си ли поне малко любопитна? – попита Ерика и изгледа крадешком Ана, която се взираше през страничния прозорец на колата.
– Не – лаконично отвърна Ана след кратко, но изобличаващо колебание.