– Хеда? – извика Йоста и предпазливо тръгна по коридора. – Ще я потърся – обясни той, а Патрик само кимна.
Умът му не стигаше как е възможно човек да живее в такива условия. След няколко минути Йоста се върна и кимна на Патрик да го последва.
– В леглото е. Напълно е изтощена. Трябва да опитаме да я посъживим. Ще направиш ли кафе?
Патрик се огледа безпомощно в кухнята. Накрая все пак успя да намери буркан с нескафе и празна тенджера, малко по-чиста от останалите кухненски съдове.
– Ето, ето… Влез тук.
Йоста домъкна в кухнята същество, което смътно напомняше жена. От устата ѝ се чуваше неразбираемо ломотене. Хеда едва-едва влачеше краката си към стола, който Йоста бе предвидил за нея. Най-сетне се свлече на стола, опря глава на ръцете си и захърка.
– Хеда, стига ти толкова сън! Събуди се! – Йоста внимателно разтърси рамото ѝ, но тя не реагира. Той посочи тенджерата, където водата вече вреше: – Патрик, трябва ѝ кафе.
Патрик веднага се втурна да налее от тонизиращата напитка. Избра чашата с най-приличен вид. Нямаше никакво желание да налее и на себе си.
– Хеда, налага се да поговорим.
В отговор тя само промърмори нещо неразбираемо. После се надигна, олюля се на стола и се опита да съсредоточи погледа си върху двамата мъже.
– Ние сме от полицейското управление в Танумсхеде: Патрик Хедстрьом и Йоста Флюгаре. С теб се познаваме отпреди.
Йоста се стараеше да изговаря старателно всяка дума. Направи знак на Патрик и той да седне при тях. Шарката на мушамата, някога бяла с малки розички, почти не личеше заради наслоилите се остатъци от храна, трохи и мазни петна. Точно толкова трудно беше да си представи човек и как някога е изглеждала Хеда. Злоупотребата с алкохол беше съсипала кожата ѝ – грапава и сбръчкана, покрита с мазен слой. Косата ѝ – някога руса – сега беше сива и събрана на опашка. Явно отдавна не я беше мила. Изпокъсаната ѝ жилетка стоеше опъната по тялото ѝ: вероятно я бе купила преди много години, когато е била доста по-слаба.
– Какво, по… – по-нататък думите ѝ станаха неразбираеми.
Хеда непрекъснато се олюляваше на стола.
– Пийни си малко кафе – подкани я меко Йоста и избута чашата към нея, та Хеда да я види.
Жената се подчини и вдигна с треперещи ръце малката чаша. Изгълта течността на един дъх и блъсна чашата настрани. Патрик я улови точно преди да се плъзне по ръба на масата.
– Искам да поговорим за инцидента – подхвана Йоста.
Хеда повдигна глава с мъка и присви очи към него. Патрик реши да си мълчи и да остави Йоста да води разговора.
– За инцидента ли? – попита Хеда.
Тялото ѝ вече не се клатеше така заплашително на стола.
– За деня, когато близнаците се удавиха – Йоста прикова поглед в нея.
– Не ми се говори за това – изломоти тя и махна отбранително с ръка.
– Трябва – настоя Йоста, но със същия мек тон.
– Удавиха се. Всички се удавиха. Знаете ли… – Хеда вдигна показалец, – знаете ли, първо се удави Готфрид. Отиде да лови пъстърва и го намериха чак след седмица. Седем дни го чаках, но още на смрачаване същия ден знаех, че няма да се прибере при мен и децата.
Тя изхълца. Беше се върнала в нелекото си минало.
– На колко години бяха тогава децата? – попита Патрик.
За пръв път, откакто влязоха в дома ѝ, Хеда погледна Йоста.
– Кои деца? – попита объркано тя.
– Близнаците – отвърна Йоста. – На колко години бяха тогава близнаците?
– На две и половина. Истински разбойници… Справях се с тях само с помощта на Готфрид. А когато той… – гласът ѝ отново се изгуби. Хеда се огледа. Погледът ѝ спря върху един от кухненските шкафове, тя стана, довлече се дотам, отвори го и извади бутилка водка.
– Ще си сръбнете ли и вие? – Тя вдигна бутилката. Двамата мъже поклатиха глава, а тя се разсмя: – Добре, че не искате, защото не черпя никого с алкохол.
Смехът ѝ звучеше като кудкудякане. Тя занесе водката до масата и седна. Изобщо не потърси чаша, а направо надигна бутилката. Само гледката накара Патрик да усети парене в гърлото си.
– На колко години бяха близнаците, когато се удавиха? – попита пак Йоста, но Хеда изобщо не го чу.
Взираше се пред себе си с невиждащи очи.
– Изглеждаше толкова изискана – промърмори тя. – С перлена огърлица, палто и така нататък. Елегантна дама…
– Коя? – попита Патрик. Любопитството му се пробуди. – Коя е тази дама?
Хеда обаче вече беше забравила какво е казала.