– На колко години бяха близнаците, когато се удавиха? – повтори още по-отчетливо Йоста.
Хеда се обърна към него, докато пак се канеше да надигне бутилката.
– Близнаците са се удавили?
Тя отново започна да се налива с водка. Йоста погледна красноречиво Патрик, а той се наведе нетърпеливо напред.
– Близнаците не са се удавили, нали? Какво стана с тях?
– Как така не са се удавили? – В погледа ѝ се появи страх. – Удавиха се, разбира се, удавиха се…
Тя пак отпи и погледът ѝ съвсем се премрежи.
– Какво се случи всъщност, Хеда? Децата удавиха ли се, или не? – Йоста си даваше ясна сметка колко отчаяно звучи.
Хеда обаче потъна още по-дълбоко в умопомрачението си и само поклати глава.
– Едва ли ще изкопчим повече от нея – Йоста погледна Патрик със съжаление.
– Прав си. Какво ще кажеш да пробваме нещо друго? Например да огледаме къщата.
Йоста кимна и се обърна към Хеда, която отново бе отпуснала глава върху масата:
– Може ли да огледаме стаите, Хеда?
– Мммм – отвърна тя и заспа.
Йоста премести стола си до нея, за да е сигурен, че тя няма да се строполи на пода, и двамата с Патрик се заеха да оглеждат къщата.
Час по-късно не бяха открили нищо. Навсякъде се търкаляха само непотребни вещи и отпадъци. Патрик съжали, задето не си взе ръкавици. Имаше чувството, че цялото тяло го сърби от досега до толкова мръсотия. Ала никъде не откри детски играчки или дрехи. Хеда явно бе изхвърлила всичко. Думите ѝ за „елегантната дама“ не му даваха мира. Патрик седна до Хеда и внимателно я бутна, опитвайки се да я накара да се опомни. Главата ѝ се вдигна неохотно, отпусна се назад и чак след няколко минути успя да се задържи в изправено положение.
– Хеда, трябва ми отговориш. Елегантната дама ли взе децата ти?
– Бяха ужасно палави. А аз отидох до Удевала по работа. Исках да си купя пиячка, защото беше свършила – бръщолевеше тя и гледаше през прозореца как слънчевите лъчи блестят по водата. – Никак не ме слушаха. Едва издържах. А тя беше толкова изискана и мила. Мога да ги взема – така каза. И аз ѝ ги дадох.
Хеда погледна Патрик и за пръв път той различи в очите ѝ чувство: дълбоко стаена болка и непосилна вина, която единственото алкохолът може да удави.
– После се разкаях – продължи тя с насълзени очи. – Но не успях да ги намеря. Търсех ли, търсех. Но бяха изчезнали. Дамата също. Онази с перлената огърлица. – Хеда одраска шията си с пръсти, за да покаже къде се е намирала огърлицата. – И нея я нямаше.
– Защо си излъгала, че децата са се удавили? – Патрик видя с крайчеца на окото си, че Йоста слуша разговора им от вратата.
– Срамувах се… Сигурно при нея им е било по-добре, но се срамувах…
Тя пак се загледа над водата. Помълчаха известно време. Умът на Патрик трескаво подреждаше новите обстоятелства по случая. Бързо съобрази, че „елегантната дама“ е Сигрид Янсон. По някаква причина, която вероятно никога нямаше да разберат, бе взела децата на Хеда.
Патрик се изправи бавно. Краката му се разтрепериха от мъката, която бе принуден да понесе. Йоста държеше нещо в ръка.
– Открих тази снимка под матрака ѝ. Това са близнаците.
Патрик взе снимката и я огледа: две деца на около две години, седнали в скута на родителите си. Изглеждаха щастливи. Явно снимката бе направена преди кончината на Готфрид; преди целият им свят да се сгромоляса. Патрик огледа внимателно детските личица. Къде ли бяха те днес? И дали един от тях се е превърнал в убиец? Кръглите лица не издаваха нищо. Хеда пак заспа до кухненската маса, а Патрик и Йоста излязоха да подишат чист въздух. Патрик внимателно прибра омазаната снимка в портфейла си. След като разплете случая, непременно ще я върне на Хеда.
Докато се връщаха с лодката, двамата мъже мълчаха. Ала този път тишината беше изпълнена с усещане за ужас и тъга. Тъга от мисълта колко уязвим е човешкият живот. Ужас от фаталните последствия от грешките, които човек може да стори. Патрик си представяше как Хеда броди като луда из Удевала в търсене на децата, които в пристъп на отчаяние, изтощение и алкохолен глад е оставила в ръцете на напълно непозната жена. Патрик ясно усещаше каква паника е връхлетяла майката, след като е осъзнала какво е направила. После отчаянието я е тласнало към лъжата, че близнаците са се удавили. Не си е признала грозната истина.
Чак след като Патрик завърза старата лодка на пристана в Бадхолмен, Йоста наруши мълчанието:
– Е, сега поне знаем какво се е случило.
Лицето му издаваше колко виновен се чувства. Патрик го потупа по рамото, докато се приближаваха към колата.