– Не разбирам… – Йоста погледна дискетата в ръката си.
Аника я взе, пъхна я в компютъра си и отвори файла, за да го сравни с другия, който вече беше отворен. Маркерът на мишката спря върху липсващото име и нещо мигом щракна в главата на Патрик. Той рязко се обърна и хукна по коридора към кабинета си. Застана пред картата на Швеция, където с разноцветни топлийки бе отбелязвал къде е вилнял убиецът. Онова, което досега му бе изглеждало като неясна схема, изведнъж се избистри. Йоста и Аника го последваха и влязоха в кабинета му. Под смаяните им погледи Патрик започна да вади книжа от бюрото си.
– Какво търсиш? – попита Йоста.
Патрик не отговори. Продължи да хвърля листове върху пода. Най-после откри каквото търсеше. Изправи се с напрегнато изражение и се зачете в документа. От време на време спираше и забиваше нова топлийка върху картата. Постепенно всички места, отбелязани с една топлийка, се сдобиха с втора. След като приключи, Патрик се обърна към двамата си колеги:
– Вече всичко е ясно.
4
Дан най-сетне се реши на отдавна отлаганата стъпка и се свърза с брокер на недвижими имоти. Агенцията, спечелила доверието му, се намираше на отсрещната страна на улицата. Той събра кураж и набра номера, който виждаше всеки ден от кухнята си. Веднъж завъртели се, колелата набраха бързо скорост. Младият брокер предложи веднага да се отбие и да огледа къщата. Дан се съгласи, защото не искаше повече да отлага неизбежната продажба.
Мисълта да се раздели с къщата вече не го потискаше толкова. След всички разговори с Ана той знаеше в подробности какъв кошмар е преживяла с Лукас и изведнъж отчаяните му опити да задържи някаква си къща му се сториха… направо смешни. Какво значение има къде живее? Важното е да вижда дъщерите си, да ги прегръща, да им се радва, да разговаря с тях. Другото няма никакво значение. А колкото до брака му с Пернила, всичко свърши. Дан отдавна го знаеше, но се оказа неподготвен да посрещне последствията от краха на връзката им. Назря моментът за сериозни промени. Пернила си имаше свой живот, Дан – също. Той все пак се надяваше един ден двамата да възобновят приятелството, върху което някога се крепеше бракът им.
Мислите му се върнаха към Ерика. До сватбата ѝ оставаха два дни. Струваше му се много хубаво, че точно когато той решава да промени живота си, в нейния живот също настъпва промяна. Дан се радваше искрено на семейното ѝ щастие. Двамата се бяха разделили отдавна. Имаха връзка, но тогава бяха съвсем млади и съвсем различни от днес. И въпреки това приятелството им издържа. Дан от все сърце ѝ желаеше именно това: деца, любим човек, църковна сватба. Знаеше, че Ерика винаги си е мечтала за това, макар да не би го признала. Патрик беше идеалният мъж за нея. Двамата приличаха на земя и въздух. Ето така си ги представяше. Патрик стъпваше здраво по земята, беше стабилен, разумен, спокоен, докато Ерика все мечтаеше и се рееше из облаците, но благодарение на интелекта си не си позволяваше да се отнася съвсем в света на нереалното. Двамата си пасваха идеално.
Ана… Напоследък Дан често мислеше за нея. Ерика цял живот бе закриляла сестра си, защото я смяташе за слаба. Ерика възприемаше себе си като по-прагматичната от двете, а Ана – като мечтателката. През последните седмици, след като опозна по-добре Ана, Дан разбра, че е точно обратното. Всъщност Ана гледаше по-прагматично и реално на живота. Годините с Лукас я бяха научили да мисли трезво. Дан обаче беше забелязал, че Ана умишлено не изтръгва Ерика от заблудата ѝ. По-малката сестра явно разбираше, че Ерика има нужда да се чувства отговорна за щастието ѝ. В известен смисъл Ерика действително помагаше на Ана, но често подценяваше малката си сестра и се отнасяше към нея като към дете.
Дан стана и взе телефонния указател. Време е да започне да си търси апартамент.
В управлението цареше тягостна атмосфера. Патрик свика оперативка в кабинета на началника. Всички се взираха мълчаливо в пода, неспособни да проумеят необяснимото. С дружни усилия Патрик и Мартин донесоха телевизора и видеокасетофона. Още щом научи последните новости, Мартин си даде сметка какво му бе направило впечатление, докато бе гледал записа на предаването от вечерта, когато Лилемур бе изчезнала.
– Преди да предприемем каквото и да било, ще обсъдим всичко стъпка по стъпка – подхвана Патрик. – Нямаме право на грешки – додаде той и всички кимнаха в знак на съгласие. – Досетихме се, че има нещо гнило, когато открихме, че едно име липсва в списъка със собственици на испански хрътки. Йоста е съставил списък със сто и шейсет души, а Аника ги е вписала в таблица със съответните адреси. При нея имената също са наброявали сто и шейсет, но аз получих с едно по-малко. Беше изчезнало името на Туре Шоквист, живеещ в Толарп.