С походката на сомнамбул Мелберг отиде до хладилника, извади нейната порция шоколадов мус и седна до празнично подредената маса. Бавно бръкна в чашата и извади пръстена. Подържа го с два пръста. После бавно го остави на масата и подсмърчайки, започна да яде муса.
– Денят мина страхотно.
– Ммм – съгласи се Патрик и затвори очи.
Двамата решиха да поотложат сватбеното си пътешествие с още няколко месеца и после да заминат с Мая за Тайланд. И все пак не им се искаше веднага след сватбата да се върнат към ежедневието си. В неделя спаха до късно, пиха много вода и обсъждаха как мина съботата, а в понеделник Патрик си взе почивен ден, за да разпуснат и да се отдадат на впечатленията от сватбата, преди пак да хлътнат в спиралата на всекидневието. Никой в управлението не възрази Патрик да отсъства, защото през последните седмици той работи неуморно. И сега двамата с Ерика се гушкаха на дивана. Адриан и Ема бяха на детска градина, а Ана заведе Мая при Дан, за да осигури малко спокойствие на двамата младоженци. На Ана, разбира се, не ѝ беше нужно оправдание, за да посети новия си приятел, пък и с децата прекараха и неделята с него.
– Не забеляза ли никакви признаци? – попита предпазливо Ерика, когато забеляза, че Патрик се е отнесъл нанякъде.
Патрик веднага разбра за какво го пита.
– Всъщност не. Хана се държеше съвсем… нормално. Личеше си, че нещо ѝ тежи, но го отдавах на семейни проблеми. Бил съм на прав път, само дето не съм подозирал, че е толкова сериозно.
– Как така са живеели като съпрузи, а са били брат и сестра?
– Вероятно никога няма да получим отговор на всичките ни въпроси. Мартин се свърза със социалната служба и поиска документация. След катастрофата Лаш и Хана са преминали през истински ад, докато са ги подхвърляли от едно приемно семейство в друго. Представи си какво са преживели: първо, някаква жена ги отвлича от майка им и ги затваря в къща, далеч от света. А после остават съвсем сами. Помежду им трябва да се е създала неестествено емоционална връзка.
– Ммм – съгласи се Ерика, но въпреки това не можеше да си го представи. Всичко това надхвърляше… границите на здравия разум. – Но как е възможно човек да съчетава толкова противоположни начала в живота си? – попита след малко тя.
– Какво имаш предвид? – Патрик я целуна по носа.
– Как е възможно да живееш като всички останали, да се образоваш, да станеш полицай и психолог и същевременно да… криеш тъмната си страна?
Патрик не бързаше да отговаря. Самият той също не разбираше докрай как разсъждават хора като Хана и Лаш, но след дълго премисляне все пак бе стигнал до някои изводи.
– Според мен е точно така, както казваш: в Хана и Лаш са дремели две противоположни начала. От една страна, двамата са искали да живеят нормално. Останах с впечатлението, че Хана обича професията си. Без съмнение би била чудесен полицай. А Лаш го видях за пръв път, когато… – Патрик млъкна за малко. – Почти не го познавам. Но явно е бил интелигентен и също се е стремял към нормален живот. Същевременно тъмното минало явно не е спирало да гложди съзнанието им и случайната им среща с Елса Форшел, докато Хана е работела в управлението в Нюшопинг, е отприщила озлобление, трупано години наред. Такава поне е моята теория. Никога няма да разберем истината.