– Лаш?
Хана остави чантата си пред вратата, окачи якето си на закачалката и сложи обувките на рафта. Тишина.
– Ехо? Лаш? Вкъщи ли си?
Тя усети как в гласа ѝ пропълзя безпокойство.
– Лаш?
Обиколи къщата. Цареше тишина. Докато се движеше, из въздуха се разлетяха дребни прашинки. Виждаше ги ясно на пролетната светлина, която се процеждаше през прозорците. Собственикът на къщата не се бе постарал да почисти, преди Хана и Лаш да се нанесат. Ала в момента Хана изобщо не можеше да мисли за това. Тревогата изместваше всичко останало.
– ЛАШ? – извика силно тя, но чу единствено ехото от собствения си глас.
Продължи да обхожда къщата. На долния етаж нямаше никого и тя заподскача по стълбите към горния. Вратата към спалнята беше затворена и тя внимателно я открехна.
– Лаш? – нежно прошепна тя.
Облечен, той лежеше върху леглото на хълбок, с гръб към нея. По плавното издуване на гръдния му кош тя разбра, че спи. Хана предпазливо се сгуши до него. Телата им прилепнаха като две лъжици. Тя се заслуша в дишането му и усети как равномерният ритъм ѝ действа приспивно. Сънят отнесе безпокойството ѝ.
– Каква шибана дупка! – Уфе се отпусна върху едно от застланите легла в голямото помещение.
– Според мен ще бъде много забавно – заяви Барби и започна да подскача, седнала върху леглото.
– Да съм казал, че няма да е забавно? – разсмя се Уфе. – Казах само, че са ни настанили в шибана дупка. Но ние ще поразведрим обстановката, нали? Скивайте само склада! – Той се надигна и посочи пълния бар. – Е? Ще почваме ли купона?
– Даа!
Всички освен Юла нададоха весели възгласи. Никой не поглеждаше в камерите, монтирани из цялото помещение. Бяха прекалено опитни, за да допускат подобни дилетантски грешки.
– Ами наздраве тогава, мамка му! – провикна се Уфе и надигна първата бутилка бира.
– Наздраве! – отвърнаха другите и вдигнаха бутилките си.
Само Йона не реагира. Седеше напълно неподвижна на леглото и се взираше в петимата си съквартиранти.
– Какво ти става? – попита ядосано Уфе. – Няма ли да изпиеш една бира с нас? Да не би да не сме достойни за твоята компания?
Всички погледи се насочиха към Йона в очакване на нейния отговор. Участниците отлично осъзнаваха, че конфликтните ситуации вдигат рейтинга на предаването, а основната им цел беше именно „Покажи ми Танумсхеде“ да спечели голяма зрителска аудитория.
– В момента просто не съм в настроение за бира – отвърна Йона, като избягваше да гледа Уфе в очите.
– Не била в настроение… – изимитира я Уфе с фалцет.
Огледа се, за да се увери, че има подкрепата на останалите, и когато видя очакването в погледите им, продължи:
– Ти да не го раздаваш въздържателка, а? Мислех си, че сме тук, за да КУПОНЯСВАМЕ!
Той вдигна бутилката и отпи още няколко глътки.
– Не е въздържателка – обади се Барби, но Уфе я стрелна с поглед и тя не посмя да продължи.
– Я ме оставете на мира! – настоя Йона и спусна раздразнено крака на пода. – Ще се поразходя.
Тя си облече широко торбесто военно яке, което стоеше проснато върху близкия стол.
– Чупката! – изкрещя Уфе след нея. – Нещастница тъпа!
Той се разсмя гръмко и си отвори още една бира. Огледа се.
– Какво сте се стегнали? Нали ще КУПОНЯСВАМЕ! Наздраве!
След няколко секунди напрегнато мълчание из помещението се разнесе нервен смях. Другите вдигнаха бутилки и започнаха да се наливат. Неуморното жужене на камерите усилваше опиянението им. Харесваше им усещането, че ги гледат.
– Татко, на вратата се звъни! – кресна Софи в коридора и се върна към телефонния си разговор. Въздъхна. – Баща ми е страшно муден. Повече не издържам да стоя тук. Броя дните и нямам търпение да се върна вкъщи при мама и Шещин. Днес започва „Покажи ми Танумсхеде“, а аз кисна тук! Както винаги, пропускам най-интересното. Другите ще отидат да гледат, само аз – не. Писна ми все аз да излизам прецакана! – жалваше се тя. – Таткоооо, ОТВОРИ вратата! – кресна пак тя. – Не искам да продължават да ме подхвърлят един на друг, защото съм дете на разведени родители. Но понеже не се понасят, отказват да ме изслушат. Като деца са!
Звънецът отекна из жилището и Софи скочи рязко на крака:
– Тогава ще отворя АЗ! – извика тя и прибави тихо в слушалката: – Ще ти звънна по-късно, че дъртият сигурно пак си е пуснал естрадна музика на слушалки. Цунки-гунки, мацко!
Софи въздъхна и тръгна към входната врата.
– ИДВАМ!