– Знам отлично за какво говориш, защото и аз съм го преживяла – увери го Ерика, намеквайки как Лукас за малко да продаде къщата, където живееха в момента и където с Ана бяха израснали.
– Просто не знам какво да правя с живота си – призна Дан и прокара пръсти през късата си руса коса.
– Чии радостни гласове чувам да чуруликат? – Гласът на Патрик от вратата ги прекъсна.
– С Дан си говорим какво ще прави къщата – обясни Ерика и стана, за да целуне бъдещия си съпруг.
Мая веднага забеляза, че мъжът в живота ѝ се прибра, и размаха бурно ръчички, за да я вземе в обятията си.
Дан разпери ръце с престорено разочарование:
– И какво стана сега? Мислех, че между нас има нещо специално, а ти се усмихваш на първия, който се появи на вратата! Такава е днешната младеж: не умее да разпознава качествените хора.
– Здрасти, Дан – Патрик го потупа по рамото с усмивка и взе Мая на ръце. – Да, тате оглавява класацията на това момиче.
Той я целуна и потърка наболата си брада о мекото ѝ вратле, а тя потръпна и се разпищя от въодушевление.
– Днес няма ли да вземаш децата от градината? – обърна се той към Ерика.
Тя изчака малко, за да подсили ефекта от думите си, и съобщи с широка усмивка:
– Днес Ана отиде да ги вземе.
– Сериозно? Ана? – Патрик се изненада и се оживи.
– Да, този герой я изведе на разходка, а после двамата са се напушили и…
– Нищо подобно! – разсмя се Дан и се обърна към Патрик: – Ето какво стана. Ерика ми се обади и ме помоли да изведа Ана малко на въздух, за да се поосвежи. Ана се съгласи, разхождахме се доста време и си прекарахме страхотно. Излизането ѝ се отрази благотворно.
– Наистина – потвърди Ерика и разроши косата на Дан. – Какво ще кажеш още малко да се порадваш на геройския си имидж и да останеш за вечеря?
– Зависи. Какво е менюто?
– Ужасно си разглезен! – разсмя се Ерика. – Е, от мен да мине. Ще ти кажа. Пилешка каша с авокадо и жасминов ориз.
– Одобрявам.
– Радвам се, че успяваме да отговорим на високите ви кулинарни изисквания, господин Гурме.
– Почакай първо да опитам ястията, пък тогава ще ти кажа мнението си.
– О, я стига – махна с ръка Ерика и се отправи към кухненския плот.
Чувстваше се щастлива. Днешният ден мина чудесно. Обърна се да попита Патрик как е минал неговият.
Доброто засенчи лошото. Или не? Понякога, когато се мяташе в леглото нощем, измъчван от кошмари, той се чувстваше разколебан. Ала после, на дневната светлина, изведнъж добиваше увереността, че доброто е надделяло. Лошото остана като сенки, които дебнат в ъглите, но не смеят да покажат противните си лица. Ето това го устройваше.
И двамата я обичаха. Безкрайно. Ала вероятно той я бе обичал повече. Или тя – него. Помежду им имаше нещо специално. Никой не можеше да ги раздели. Грозното и мръсното се стичаха от тях, неспособни да намерят къде да се закачат.
Сестра му наблюдаваше любовта им без завист. Знаеше, че е свидетел на нещо неповторимо, с което дори няма смисъл да се състезава. И те я приобщиха. Обгърнаха я с любовта си, позволиха ѝ и тя да стане част от обичта им. Нямаше основания да завижда. На малцина бе дадено да се доближат до такава любов.
Тя започна да стеснява света им именно защото ги обичаше повече от всичко. И те ѝ позволиха, дори ѝ бяха признателни. Защо са им други хора? Защо да се сблъскват със заплахите, които дебнат навън? Поне тя така твърдеше. Пък и той няма да оцелее – така казваше тя. Нали е безнадеждно непохватен. Непрекъснато изпуска предмети, събаря ги или ги чупи. Ако ги пусне да излязат навън, ще ги сполетят ужасни неща. Неудачниците не се справят. Но го казваше с такава любов. „Моят неудачник. Миличкото то!“
Любовта ѝ му стигаше. Достатъчна бе и за сестра му. Поне в повечето случаи.
Целият този сценарий беше пълна помия. Йона вдигаше неохотно продуктите от лентата, за да прочете баркода. В сравнение с настоящото предаване „Биг Брадър“ приличаше на музикален фестивал. Този път се бе забъркала в ужасна гадост! Но нямаше право да се оплаква. Все пак бе гледала предишните сезони – заснети в Омол и Тьоребуда – и знаеше, че ще ги пратят в дълбоката провинция, както и стана. Но че ще я накарат да работи като касиерка в магазин за хранителни стоки, това определено не го бе очаквала. Утешаваше се единствено с мисълта, че същата участ сполетя и Барби. Тя стоеше на касата зад Йона, а силиконовите ѝ гърди заплашваха да изскочат под червената престилка. Цял следобед Барби не спря да ѝ надува главата с глупавото си бръщолевене. Йона трябваше да слуша и опитите на мъже от всякакви възрасти – от пискливи тийнейджъри до гнусни похотливи старци – да заговорят Барби. Не схващаха ли тези мъже, че с жени като Барби няма смисъл да подхващаш разговор?! Достатъчно е да ги почерпиш с питие и пътят ти е отворен. Идиоти!