„Продължавай нататък — напомни си той. — Не се замисляй. Оцелявай!“
Взря се в благите кафяви очи на Лина. Тя му се усмихна.
— Добре ли си?
— Добре ли? — повтори Томас. — Не е лесно да ти отговоря.
Въпросът го подтикна да седне. Огледа ръцете си. Имаше кръв в основата на китките и върховете на пръстите, дланите му бяха ожулени. Опипа коленете, подбедриците и лактите си — същата пареща болка.
Пренебрегна сковаността на мускулите и се надигна.
— Лина, това е важно. Трябва да си изчистя ръцете.
И тя се изправи, но личеше, че не го разбира.
— Погледни! — Томас доближи дланите си до очите й. — Аз съм прокажен. Не усещам болка. — Тя още го гледаше с недоумение. — Така загубих пръстите си. Раната се инфектира и накрая се наложи да отрежат тази част от ръката ми. Нуждая се от сапун и вода.
Лина докосна белега на дясната му ръка.
— Болестта ли ти го причини?
— Да!
— Ще минем покрай поток преди поселището, наблизо има целебна глина.
— Да вървим — подкани я Томас с нетърпелив жест.
Тя кимна, за да покаже, че разбира неотложността, и веднага закрачи по пътеката.
Тръгнаха на запад по издатина в стръмнината и стигнаха до тесен пролом. Томас вървеше тромаво заради умората, но следваше Лина нагоре към края на пролома, после слезе внимателно по грубо издялани стъпала. Добраха се до дъното на клисурата и продължиха по осеяна с дребни камъни теснина. Ивицата небе над главите им ставаше все по-малка. Обгърна ги наситена със свежест влага. Сенките се сгъстяваха. Проломът завиваше рязко наляво и свършваше пред малка, ярко огряна долина с ручей по средата. Над затревените брегове стърчаха високи борове.
— Ето го мястото — усмихна се доволно Лина. — Какво друго би те изцелило по-добре?
Томас се вторачи омагьосан в долината. Простираше се само на петдесетина крачки, в края й поточето се шмугваше между отвесни скални стени. Мъничко кътче в грамадата на планината, скрито от потискащите простори, които откриваше пред погледа Стражницата на Кевин. Отмаряща очите зеленина, слънце, ухание на смола и пролет. Щом се потопи в гледката и мириса, Томас усети познатото стягане в гърдите, покрусата от болестта.
Искаше да се разсее по-скоро и слезе в долината. Тревата под краката му беше толкова гъста и жилава, че я усещаше с измъчените сухожилия на подбедриците си. Тя сякаш го изкушаваше да пристъпи към ручея и да промие раните си.
Очакваше водата да е студена и това не го притесняваше. Приклекна на плосък камък, потопи китките си и се зае да изтърка добре кожата, без да усеща болка в драскотините и натъртванията.
Не проследи Лина, когато тръгна срещу течението, явно търсейки нещо. Щом почисти старателно пръстите и дланите си, Томас нави ръкави и провери кожата на лактите. Въпреки зачервяването нямаше кървене.
Когато нави и крачолите на панталона, глезените и коленете му се оказаха ожулени. Натъртените места вече потъмняваха, но платът беше доста здрав и беше опазил кожата. Натъртванията бяха не по-малко опасни за него от раните, а нямаше как да си помогне без лекарства. Опита се да потисне безпокойството и пак се вторачи в ръцете си.
Дланите и пръстите му още кървяха и след измиването различи черни песъчинки, набити дълбоко в някои драскотини. Преди пак да потопи ръце във водата, Лина се върна. Носеше пълни шепи гъста кафява кал.
— Това е целебна глина — изрече тя почтително, като че говореше за нещо рядко и притежаващо голяма сила. — Трябва да намажеш с нея всичките си рани.
— Кал?! — Предпазливостта на прокажения тутакси се пробуди. — Имам нужда от сапун, а не от още мръсотия.
— Това е целебна глина — повтори момичето. — С нея се лекуваме.
Протегна ръце към него и на Томас му се стори, че в глината има златни искрици. Самата идея да втрие пръст в драскотините го втрещяваше.
— Трябва да я използваш непременно — настоя Лина. — Знам какво ти давам. Не разбираш ли? Целебна глина… Чуй ме — моят баща е Трел, грейвлингас, майстор на радхамерл. Той работи с огнени камъни, а изцелението оставя на лечителите. И все пак покрай радхамерла е опознал скалите и пръстта. Научи ме как да се погрижа за себе си при нужда. Научи ме да разпознавам целебната глина, показа ми местата, където да я намеря. Пръст, която лекува. Трябва да я използваш.