Щом тръгнаха натам, Лина му каза:
— Тук живеят пет пъти по сто души от народа на Южните равнини — радхамерли, пастири, земеделци и майстори. Но само моята майка Атиаран е била в Средището на знанията. — Тя пак протегна ръка. — Домът на семейството ми е там, най-близо до реката.
Тръгнаха един до друг по периферията на поселището към дома на Лина.
6.
Преданието за Берек Полуръкия
Сумракът се спускаше в долината. Птиците се събираха за нощен отдих по долните клони на дърветата. Още малко почуруликаха и поцвърчаха оживено, но пронизителната врява скоро се уталожи до тихо, доволно каканижене.
Лина мълчеше, все едно сдържаше с усилие вълнение или очакване, а Томас беше прекалено улисан в звуците на здрача, за да каже нещо. Съзряващата нощ като че се изпълваше с кротки разговори, отпъждащи самотата на мрака. Така стигнаха безмълвни до дома на момичето.
Правоъгълната къща беше по-голяма от повечето други в каменното поселище, но притежаваше същия гладък блясък като останалите. От прозорците струеше топла жълта светлина. Когато Лина и Томас доближиха, едър силует се мярна на един прозорец и се скри.
На ъгъла момичето хвана ръката на Томас и я стисна, преди да го поведе към входа, който беше закрит с тежка завеса. Лина я отмести и дръпна спътника си да влезе. Щом прекрачи вътре, той спря и се огледа припряно — стаята се простираше по цялата дължина на постройката, но във всяка стена отстрани имаше още по две завеси, скриващи други помещения. По средата беше поставена каменна маса със скамейки, на които можеха да се настанят шестима или осмина. Тук обаче беше толкова просторно, че масата не заемаше твърде много място.
Навсякъде в каменните стени бяха врязани долапи, пълни с каменни съдове и прибори — някои явно за готвене и хранене, за предназначението на другите Томас не можеше да гадае. Покрай стените бяха наредени каменни табуретки. Меката жълта светлина огряваше навсякъде равните повърхности, като се отразяваше в чудни цветове и шарки по камъка.
Сиянието излъчваха съдове в ъглите на стаята и един върху масата, но нямаше трепкане на пламъци — светлината беше устойчива като камъка, който я приютяваше. Разнасяше се и слаба миризма, напомняща току-що разорана угар.
Томас огледа набързо, преди да се взре в отсрещния край на стаята. Там върху дебела плоча, опряна в стената, стърчеше огромна гранитна делва колкото половин човешки ръст. А над плочата бе наведен, вторачен съсредоточено във вътрешността й мъж с внушителните размери на канара. Стоеше с гръб към Томас и Лина и май не забеляза, че са влезли. Носеше къса кафява туника и кафяв панталон, а извезаните по туниката листа бяха същите като по дрехата на момичето. Яките рамене се напрягаха и мърдаха под плата, докато ръцете въртяха делвата. Този съд изглеждаше непосилно тежък, но Томас подозираше, че мъжът може да я вдигне над главата си, ако пожелае да излее съдържанието й.
Над делвата се мяркаше сянка, в която сиянието на стаята не проникваше. Едрият мъж се вторачи в нея за малко, без да спира въртенето. После запя — твърде тихо, за да стигнат отделни думи до ушите на Томас, който обаче долови призив в тях, сякаш в делвата се таеше някаква сила. В първия миг не се случи нищо, след това сянката се разнесе. Отначало изглеждаше, че самата светлина в стаята се е променила, но Томас тутакси откри, че делвата грее все по-силно, докато накрая сиянието на останалите съдове избледня.
Мъжът промърмори още нещо, изопна рамене и се обърна. На фона на новата ярка светлина изглеждаше дори по-висок и плещест, сякаш ръцете и огромният му гръден кош попиваха мощ от нея. Челото му червенееше, сгорещено от навеждането над делвата. Щом зърна Томас, той се сепна. В очите му се мярна безпокойство и дясната му ръка докосна неволно гъстата червеникава брада. След миг той протегна ръката си с дланта напред към Томас и каза на Лина:
— Довела си гост, дъще. Доколкото си спомням, гостоприемството в нашия дом е твоя грижа днес.
В гласа му вече не звучеше странната сила отпреди малко. По-скоро приличаше на човек, който разговаря рядко. Но макар да гледаше момичето строго, изглеждаше уравновесен и сдържан.
— Знаеш, че обещах да направя още грейвлинг днес — продължи той, — а майка ти Атиаран помага при раждането на новото дете на Одона, спътницата на Мурин. Ще оскърбим госта с такова посрещане… Нямаме гозба, с която да изпратим деня.