За да прикрие тази вълна от чувства, Томас каза на Лина, че иска да се измие. Тя го заведе в една от страничните стаи, където неспирно течеше вода от чучур в стената. Плъзгащ се каменен клапан я насочваше към мивката или към голямата вана, направени от неизменния камък. Лина му показа и откъде да вземе много ситен пясък, за да си изтърка кожата с него, и го остави сам. Водата беше студена, но Томас потопи главата и ръцете си едва ли не с въодушевление.
Когато се изми, потърси с поглед кърпа, обаче не намери. Предпазливо плъзна длан над делвата, която осветяваше стаята. Топлото жълто сияние бързо изсуши пръстите му, затова той се наведе над греещите камъчета, разтърка останалите капки по лицето и шията си и скоро дори косата му беше изсъхнала. По навик се зае със задължителния ЗКТ и се вторачи в почти незабележимите белези от порязвания по китките си. Накрая отмести завесата и се върна в голямата стая.
Там завари друга жена до Лина и чу думите на момичето:
— Той казва, че не знае нищо за нас…
После жената го погледна и той веднага се досети, че това е Атиаран. Извезаните листа по нейната дълга кафява роба май бяха нещо като емблема на това семейство. Но нямаше нужда да гледа украсата на дрехата — стигаше и привичната близост, с която жената плъзна ръка по рамото на Лина, или пък подобните осанки на двете. Само че от Лина лъхаше свежестта на младостта, фигурата й беше още тъничка, докато у жената се долавяше противоречива сложност. Тя сякаш понасяше зрелите форми на своето тяло като пречка пред устойчивата сила на опита в себе си, търпеше ги по силата на отдавнашно и нелеко примирие. И по лицето имаше следи от това примирие — може би преждевременни бръчки по челото, а големите очи по-скоро се взираха навътре към натрупаната умора по бойното поле на съмненията и нелеките отстъпки. Вторачен в нея над широката маса, Томас като че откриваше и загриженост заради знания и страхове, неприсъщи за околните, и равнодушие към собствената красота, готова да се пробуди с първата усмивка.
Жената се поколеба за миг, но докосна гръдта си над сърцето и протегна ръка към него, както беше сторил и Трел.
— Приветствам те, гостенино. Добре си дошъл. Аз съм Атиаран, съпругата на Трел. Говорих с него и с дъщеря ми Лина… Не е нужно тепърва да се представяш, Томас Ковенант. Дано намериш уют в нашия дом.
Томас се опомни колкото да прояви любезност, новата му увереност също го подтикна да каже:
— За мен е чест да бъда тук.
Атиаран отвърна с лек поклон:
— Чест е за даващия, когато предложеното от него бъде прието. И учтивостта винаги се посреща с радост.
Тя като че се подвоуми какво да каже. Томас виждаше как старите схващания се сблъскват и се проявяват пак в очите й и си помисли, че този поглед би се наситил с необичайна мощ, ако не беше толкова вглъбен. Но Атиаран скоро стигна до решение и му рече:
— За нашия народ не е присъщо да тревожи госта с трудни въпроси преди поднасянето на храната. Но храната не е готова… — тя стрелна с поглед Лина, — а ти не само си странник, Томас Ковенант, но и внасяш смут около себе си. Ще ми се да поговорим, ако позволиш, докато Лина приготвя каквото имаме за хапване. Струва ми се, че таиш нещо неотложно.
Той сви рамене небрежно, но малко се притесни какви ли въпроси ще му зададе Атиаран. Напрегна волята си, за да й отговори, без да губи преоткритото отскоро равновесие у себе си.
През това време Лина се разшета — взе от долапите чинии и други съдини, за да ги сложи на масата, и се зае да приготви някаква храна на каменна плоча, загрята отдолу от плитко корито с грейвлинг. Начесто поглеждаше скришом към Томас, без той да долови погледа й всеки път, тъй като Атиаран беше приковала вниманието му.
— Не знам как да подхвана разговора — започна тя нерешително. — Толкова време мина, а и аз научих съвсем малко от знанията на Владетелите. Но каквото имам в ума си, трябва да стигне. Никой тук не би могъл да ме замести в това. — Тя изопна рамене. — Може ли да видя ръцете ти?
Томас си спомни как се държеше Лина, когато го видя за пръв път, и протегна дясната си ръка. Атиаран заобиколи масата и застана пред него, но не пипна ръката му, а го погледна питащо в очите.