Томас се тресеше от песента, сякаш в нея се криеше призрак, който беше длъжен да разпознае. Гласът на Атиаран го бе запленил. Никакви музикални инструменти не подкрепяха този глас, но Томас още от първите изпети думи разбра, че не са й нужни. По чистата нишка на мелодията се виеха неочаквани съзвучия, скрита хармония и ехо от замлъкнали гласове. Все му се струваше, че понякога чува три, дори четири певици, слели неразличимо звуците от гърлата си.
Началото беше тъжно, помрачило огряната в златисто сияние нощ като погребално песнопение. Сякаш повя черният вятър на загубата, в който скъпоценните, лелеяни в това поселище неща чезнеха. Томас долавяше, че всички събрани тук оплакват загубата с мълчалива скръб, завладени от силата на певицата.
Но тъгата не остана задълго в този глас. Настъпи промяна и мелодията се извиси така, че би прекършила всеки друг, не толкова звучен глас. В миг множеството се преобрази — от мъката към радост и благодарност. И с последния протяжен отглас, понесъл се като поздрав към планината и звездите, хората вдигнаха светещите съдини и викът им отекна надалеч:
— Берек! Приятелю земен! Слава на теб!
Полека отпуснаха ръце и се събраха към средата, за да чуват по-добре разказа на Атиаран. Общият порив беше толкова неустоим, че и Томас направи няколко крачки, преди да се усети. Огледа се припряно и вдигна глава към блещукащите звезди, като вдиша проникващата навсякъде миризма на грейвлинг. Това настроение, завладяло всички в кръга, го стресна. Не биваше да му се поддава. Искаше да се махне, но трябваше да чуе преданието за Берек, затова остана.
Щом хората се смълчаха, Атиаран отново поде:
— Тъй се случило, че се разгоряла война в прастарите времена, с които започват и спомените човешки — още преди да се родят Древните владетели, преди Великаните да пристигнат през Изгревното море и да сключим с тях съюза на Скалното братство, преди Клетвата на мира, преди Опустошението и последната битка на Върховния владетел Кевин. В онези времена Скверните, които родили демоните, още били възвишена и благородна раса, а Пещерните твари леели и обработвали прекрасни метали, за да ги предлагат за приятелска размяна на всички народи, обитаващи Земята. Тогава обединената Земя била под властта на един крал и една кралица. Те били могъща двойка, надарена с обич и чест. Много години управлявали в единомислие и мир.
— Но настъпили и дни, когато сянка помрачила душата на краля. Взел да се разпорежда с живота и смъртта на онези, които му служели, и това започнало да му се услажда. Скоро желанието да господства станало по-силно и от глада. Прекарвал нощите в нечисти кроежи за повече власт, а денем налагал тази власт и жестокостта му растяла заедно с копнежа за мощ.
— Кралицата се ужасявала от своя съпруг. Искала да се върнат годините на благоденствие и вярност. Но никакви молби, доводи и влияние не запълвали пропастта, в която се свличал кралят. И накрая, щом се уверила, че ще настъпи краят на всичко добро на Земята, ако съпругът й не бъде възпрян, тя се разделила с краля и противопоставила своето могъщество на неговото.
— Така започнала войната. Мнозина от онези, които на свой гръб изпитали жестокостта на краля, се наредили под знамената на кралицата. Към нея се присъединили и мнозина, които ненавиждали убийствата и почитали живота. Сред тях изпъквал Берек, най-силният и мъдрият от воините на кралицата. Но страхът от краля бил завладял Земята, цели градове се вдигали на бой с неговото име на уста и убивали, за да съхранят робството си.
— Настъпили дните на битката за Земята и до някое време изглеждало, че кралицата ще надделее. Нейните герои имали могъщи десници, а за Берек говорели, че по сила може да се мери с всеки крал. Но докато сражението се развихряло, от изток се разстлал тънък сив облак и обгърнал войските. Воините на кралицата губели дух и силата им ги напускала. Враговете й обаче черпели мощта на безумието от сянката. Забравили, че са хора, те съсичали, стъпквали, впивали нокти, хапели и осквернявали. С напора си сивите пълчища прегазили героите и съратниците на Берек един след друг се предавали на отчаянието и гибелта. Накрая само той останал жив от всички, мразещи сянката.