Пол Дохърти
Прокобата Тутанкамон
(книга 8 от "Египетски загадки")
От Мартин Зилендър
на неговата сестра Рут Робинс,
която си отиде на 8 декември 2004 г.
на 45 години, с любов.
Герои
Секененра, Яхмос (Ахмозе), Тутмос I, Хатшепсут (Хатусу): войнолюбиви фараони от Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.), които полагат основите на великата империя на Древен Египет.
Аменофис (Аменхотеп) III, Великолепния: Фараон на Египет в продължение на трийсет и девет години, когато царството на Двете земи достига апогея на своята мощ.
Тийи1: Велика царица и царска съпруга на Аменофис III, родена в Египет като дъщеря на Тюйа и Хюйа2 от град Ахмин.
Престолонаследник Тутмос: очевидно предполагаем наследник на Аменофис III.
Принц Аменофис (Аменхотеп IV), по-късно Ехнатон (Ехнейот) и с тронно име Неферхеперуре: наричан също Забуления, Големия еретик, Уродливия, Плашилото; познат в историята като Ехнатон, по-малък син на Аменофис III и Тийи.
Ситамон: дъщеря на Аменофис III и царица Тийи.
Хоремхеб (Харемхаб): генерал.
Рамзес: пръв приятел на Хоремхеб.
Хюйи3: първи царедворец (дипломатически пратеник по време на събитията).
Майа: царски ковчежник по време на събитията.
Мерире: главен жрец през периода.
Пентжу: царски лекар.
Ехнатон/Аменофис IV: Фараон.
Нефертити: Велика царица и съпруга на Ехнатон, дъщеря на Ай.
Мекетатон, Меритатон, Анхсенатон (по-късно Анхсенамон), Тутанкатон (по-късно Тутанкамон): деца на Ехнатон.
Хийа4: митанийска принцеса, една от второстепенните съпруги на Ехнатон.
Ай5: първи министър на Ехнатон, баща на Нефертити и на Мутноджмет, брат на царица Тийи.
Мутноджмет6: по-малка дъщеря на Ай.
Нахтмин (Нахтимин/Минахт): полубрат на Ай.
Джосер, Куфу: жреци на Атон.
Рахмос (Рахмозе): атонски пълководец.
Азиру: ханаански принц, заклет противник на Египет.
Джарка: довереник и помощник на Маху.
Исторически бележки
Осемнайсетата династия отбелязва може би най-високата точка в развитието на Древен Египет както у дома, така и извън границите на империята. Това е период на величие, разцвет и триумфален империализъм. Време на големи промени и бурни събития, особено в последните години от управлението на Аменхотеп III и бързото възкачване на трона на Големия еретик Ехнатон в разгара на горчив сблъсък между религиозните идеологии и на все по-осезаемата заплаха от страна на Хетската империя.
Аз имах големия късмет да получа достъп до този древен документ, за който се твърди, че е — с думите на една по-нова епоха — „пълната и откровена изповед“ на човек, живял в окото на бурята: Маху — началник на полицията на Ехнатон, и на неговите наследници. Маху ни се разкрива като доста зловеща фигура — отговарял е за сигурността в империята, затова му се е налагало да бъде бдителен и с ръка винаги върху дръжката на меча. При разкопките и от други археологически източници, но най-вече от откритията в собствената му гробница, до която той така и не е стигнал, Маху оживява пред нас като внимателен и проникновен наблюдател на времето си. Изглежда, е написал изповедта си доста след бурните години, които отбелязват края на Осемнайсетата династия. Водел си е записки, които по-късно преписва, вероятно по време на краткото управление на Рамзес I (около 1301 г. пр.Хр.).
Ръкописът на Маху е преведен цели шестстотин години по-късно, през VII в. пр.Хр., на демотично писмо и е преписан отново по време на Римската епоха на смесица от латински и койне7. Неговата изповед, която реших да публикувам като трилогия, отразява тези различни периоди в превода и поправките. Така например Тива е гръцкият вариант на Уасет8, а някои други собствени имена (без да споменавам йероглифите) се дават с различни тълкувания от отделните преводачи и преписвачи.
2
В други транскрипции срещани също като Туя и Яя; мумиите им са намерени в неразграбена гробница в Долината на царете и заедно с мумията на Сети I се смятат за най-добри образци на балсамирането. — Б.пр.
7
Койне е първият диалект на обикновените хора в Елинистическа Гърция, букв. обикновен. Става основа на лингва франка. — Б.р.