— Но и тогава ще ни винят! — извика Майа.
— Мислите ли? Дайте на човека хубава храна, оставете го да пие вино до насита и той скоро ще забрави глада си и жаждата си — обяви Ай.
— Вече сте решили, нали? — изрева Мерире. — Ти и твоят… — посочи мен той — твоят Песоглавец от Юга.
— Говорили сме за това — съгласи се с усмивка Ай. — Друг начин не виждаме. Ти какво би препоръчал? Да се втурнем всички към Нил, да се покатерим на една лодка и се върнем в Ахетатон?
— Възразявам! — измуча Мерире.
— Ще направим компромис — заяви Ай успокоително. — Най-добре би било Тутанкамон поне за малко да се махне от Тива. Нека се върне в Ахетатон, докато… Маат, истината и хармонията се възцарят отново. Вижте, господа мои — Ай се извърна на стола си с лице към Мерире и кликата му, — преклонението пред Атон няма да бъде забранено. Той е просто един от многото богове. Нашето предложение среща широка подкрепа — заяви и обгърна с жест Царския кръг. — Генералите Хоремхеб и Рамзес ще доведат останалите войски в Мемфис и Тива. Редиците им ще бъдат прочистени, некомпетентните офицери, недобросъвестни в задълженията си, ще бъдат помолени да се оттеглят.
— Искате да кажете онези, които са се клели във вярност към Атон? — попита Мерире.
— Нито един способен офицер няма да бъде прогонен — заяви Хоремхеб.
— Значи това е планът ни — обобщи Ай и разви свитъка. — Или поне беше. Имам обаче една новина за вас, която ще постави под въпрос така добре направените ни сметки.
— Господарю? — обади се Хюйи.
— Според написаното тук — разклати парчето папирус Ай — Ехнатон се е върнал в Египет.
Глава втора
Известно време съвещателната зала се огласяше от крясъци и викове. Гледах Ай с отворена уста. Хоремхеб и Рамзес седяха шокирани. Мерире обаче скочи на крака и закрещя на Ай:
— Защо не ни казахте веднага? Защо сега?
Още тогава си помислих, че преиграва.
Погледът на Ай се премести върху мен; на устните му играеше тънка усмивка. Хитрата мангуста! Задържал беше тази информация, за да ни разтърси веднага след като ни напомни, че в очите на мнозина сме предатели, причината за падението на Египет, проклети от всички страни: онези, които мразеха Ехнатон, и онези, които го подкрепяха. Единствената причина, поради която главите ни бяха все още на раменете, бе, че имахме власт, че държахме здраво юздите на колесниците. Ако Ехнатон се бе завърнал, бяхме осъдени на смърт. Ако Ехнатон се бе завърнал, щеше да прояви малко милост към онези, които някога бе смятал за свои приятели и които бяха предали неговата Велика визия.
— Но той е мъртъв! Мъртъв е! — скочи Рамзес на крака. Лицето му беше изкривено от ярост, а виковете му заглушиха останалите крясъци в залата. — Ехнатон е мъртъв! Трябва да е мъртъв!
— Така ли? — изрева Мерире в отговор. — Къде е трупът му? Къде?
Този въпрос успокои страстите. Мерире бе разбудил призрака от кошмарите ни. Ай вдигна ръка за мълчание.
— Нека ви кажа какво знам. Един самозванец, да — продължи да охлажда страстите той, — един самозванец се е появил от Синайската пустиня и се е обявил за фараон Ехнатон, за „красив като формите на Ра, единствения син на Ра“. Редом с него върви жена, която твърди, че е Нефертити. В тях се намира царският картуш и с него издават прокламации. Развяват флага и знамената на Атон. Отначало дошли в Делтата, подкрепяни от хетски наемници.
— Наемници? — присмя се Хоремхеб. — Имате предвид войници, заети им от хетския цар?
— Завзели са Аварис в Делтата — отвърна Ай смело.
С това прикова цялото ни внимание. Ужасено мълчание. Ако този самозванец беше в Аварис, той можеше да тръгне надолу по реката и, закрилян от войски по фланговете, да завземе големите градове на Нил.
— Там имаме войска — изрече тихо Рамзес.
— Самозванците са били приети от генерал Ипумер и легиона на Птах — додаде в отговор Ай. — Войниците са били спечелени лесно с дарове и злато. Части от легионите на Хекет и Баста също са се присъединили към тях. По наша информация са достигнали Червените планини.
— Защо не сме били известени по-рано? — попита Хюйи.
— Придвижили са се бързо. Освободили са робите от кариерата при Ройо и набили на кол царския надзирател. Синът му успял да избяга в Мемфис. Ето как вестта е достигнала до нас.
Загледах се в рисунката на стената, която изобразяваше Тутмос IV в битка срещу злите азиатци. Фараонът в пълен триумф, подкарал през телата на съсечените врагове колесница в синьо и златно, теглена от тъмни, окървавени коне, и всичко това на жълтеникав фон от слонова кост. В дъното на рисунката художникът бе изобразил един от враговете, скрит в храстите. Очите му сякаш гледаха право в мен — ужасът и изненадата на човешкото същество, уловено в капана на смъртта. Помислих си, че всъщност и ние сме в капан. Така ли щеше да свърши всичко?