Спомням си този стих. Съставих го онази вечер, докато се опитвах да успокоя сърцето си. Думите на Пентжу бяха засилили и моята възбуда, дълбоката ми тревога за бъдещето на принца. Чувствах се омърсен, окалян, опетнен от миналото, от начина, по който не ни освобождаваше и не ни даваше да продължим напред. По някакъв начин Ехнатон все още управляваше Египет. Със сигурност управляваше сърцето ми. Точно това си мислех, докато отново се изкъпах в Езерото на чистотата, после намазах и напарфюмирах тялото си и сложих огърлицата на длъжността си и бляскавите пръстени в приготовление за малкия банкет, който готвачите на Небамум организираха. Помолих Джарка да свири на флейта и известно време седях и слушах песента на Тутанкамон. Имаше силен, завладяващ глас, от който винаги се вълнувах. След края на песента оставих душата си да се върне в миналото, да я срещне, Красивата жена. Не, не Нефертити убийцата през онези последни мрачни дни в Ахетатон, а младата жена с червена коса и сини очи, която бе пленила сърцето ми още щом я видях. Написах този стих онази нощ, но след малко се отказах и се загледах през прозореца, като с половин ухо слушах шума от подготовката на масите.
Полковник Небамум бе благосклонен. Позволи ни да седнем и похапнем, както самият той се изрази, „отново като едно задружно семейство“. Анхсенамон само ме погледна яростно, но Тутанкамон изпляска с ръце и реши, че гощавката е невероятна. Седяхме пред малките маси със струпани наоколо възглавници. Поднасяха ни преливащи с вино и бира алабастрови чаши, които отначало изостряха апетита, а после утоляваха жаждата. Започнахме със сушено осолено сърнешко месо, кефал и малки топки кълцана риба. Основното ястие бе печена гъска, сервирана в силен сос, в който можехме да топим мекия бял хляб, донесен направо от домашната пекарна. Джарка и Пентжу също бяха там. Мъртвата душа на Куфу бе надвиснала над нас като сянка, макар че разговорът се пооживи, когато обявих, че ще се завърнем в Ахетатон.
Анхсенамон беше бясна.
— Градът на мъртвите — сопна се тя. — Всички се изнасят оттам! Трябва да сме в Тива. Как ще ходим на пазар? Ами дрехи и парфюми? Никой не ходи на онова място на Атон.
От своя страна Тутанкамон беше доволен от новината. Тива го бе изплашила с оживените улици и огромни храмове. Обясних търпеливо как би било добре за царското семейство да остане за известно време настрана.
— В Египет все още не цари мир — потвърди Пентжу. — Ахетатон е много по-безопасен. Полковник Небамум ще ни пази, ще бъдем в безопасност — усмихна се на Тутанкамон. — А и градините на двореца са много красиви.
— Ти искаш ли да отидеш там, чичо Маху? — сдъвка шумно парче хляб Тутанкамон. — А Собек? — принцът много се бе привързал към моя другар, който му бе разказал безброй страшни истории за бедните квартали на Тива и призраците на Некропола.
— Мисля, Ваше височество, че така ще е най-добре. Един ден ти и принцеса Анхсенамон ще се ожените и ще бъдете коронясани за владетели на Египет.
— Аз ще се возя в царската колесница — обяви Тутанкамон. — Чичо Маху, ти ще ми бъдеш колесничар. Ще обявя война на злите азиатски племена и на кушитите, всички ще треперят пред името ми.
Всички започнахме да го закачаме. Оставих разговорът да се отклони за известно време.
— Още нещо имаш да казваш, нали, чичо Маху? — попита презрително Анхсенамон.
Двете с Амедета седяха сгушени една до друга. Бяха като близначки, две красиви, разглезени жени, винаги готови да направят някоя беля. И двете бяха прекарали повечето време на банкета в безочливо флиртуване с Джарка. Отначало той беше непреклонен, но постепенно, с поемането на повече вино, започна да отговаря остроумно на острите им забележки.
— Да, чичо Маху — присъедини се към дразненето той.
Хвърлих им един предупредителен поглед и кимнах към Тутанкамон, който в момента удряше с дръжка от слонова кост по една от алабастровите чаши.
— Знаете ли кои са Пазителите? Чували ли сте някой някога да ги споменава?
Пентжу поклати глава. Джарка каза някаква шега за Хоремхеб и Рамзес, а Анхсенамон се запита на глас дали става дума за шпиони, така че реших засега да изоставя този въпрос.
На другата сутрин спахме до късно, а когато станах, незабавно се включих в подготовката за завръщането в Ахетатон. Полковник Небамум беше доволен, че е получил мисия, и се хвалеше гръмогласно, че предпочита да патрулира из Червените земи, отколкото да стои затворен в някоя казарма.