В някои случаи задачата не беше никак трудна. Ковчезите и раклите бяха внимателно подготвени, но видях и разрушителния ефект на ужасната чума, която бе помела Ахетатон. Балсаматорите били затрупани с работа, а редиците им — оредели от опустошенията на чумата. Телата са били набързо подготвяни, понякога потапяни във вани с чиста природна сода16, която изсушаваше плътта и правеше костите крехки — след което вдигнати набързо в импровизирани ковчези и оставяни в погребалните зали с кратка церемония. Много ковчези бяха загнили и се разпадаха, а тленните останки в тях се бяха превърнали в купчина кости и прах. С помощта на жреците и писарите си правех всичко възможно да спазвам ритуалите, да почитам мъртвите, но задачата ми бе неблагодарна. Не вярвах в задгробния живот. Когато човек умре, душата му умира с него. Застанал насред онези мрачни зали, където изсъхнали трупове стърчаха наполовина от заострени ковчези или дървени сандъци, ми бе трудно да си представя Земята на благословените, плодородните равнини на Ялу, където господстваше зеленокожият бог Озирис. Работехме с напоени с парфюм кърпи на устата и носа. Налагаше се от време на време да спираме, да отърсим праха, да излезем и вдишаме мекия въздух или просто да поседнем под слънчевите лъчи, за да прогоним сенките.
Вестта се разнесе из града. Тълпи от любопитни се точеха по скалните пътеки. Протестите бяха малко. Гробниците пазеха членове на семейството и двора на Ехнатон, ковчезите на работниците и търговците бяха погребани другаде. Ден след ден зловещата ни работа продължаваше. След залез-слънце тържествена процесия факли придружаваше скърцащите волски впрягове надолу от скалите. Разбира се, съкровищата бяха внимателно завити и зорко пазени. Започнахме от северните и продължихме с тези в южната част. Пентжу присъстваше на отварянето на семейната му гробница. Заплака безгласно, докато изваждахме на слънцето ковчезите на жена му, децата му и другите му роднини и струпахме погребаните с тях съкровища. Ковчезите бяха запечатани и подсигурени. С радост бих изследвал съдържанието им, но това щеше да предизвика голям скандал. Успях да прикрия любопитството си и да се доверя на писмото, което бях изпратил до Собек в Тива.
Още при завръщането си в Ахетатон бях проучил внимателно всичко за главния балсаматор, използван от Нефертити, онзи, когото Куфу бе описал като Заекващия. Отначало никой не знаеше къде е отишъл; няколко дори заявиха, че е умрял. Само че един заможен търговец, който работеше с рибарските лодки, ми продаде информацията, че Заекващия, заедно с цялото си съкровище, се натоварил на една баржа малко след смъртта на царица Нефертити и тайно се завърнал в Тива. Реших да изчакам по-нататъшните събития.
Най-накрая всички гробници бяха изпразнени. Оставих нещата да поотлежат, а после, придружен от капитана на наемниците ми, влязох в двора, който водеше към гробницата на Ехнатон — царската погребална зала в центъра на варовиковите скали. В двора пред нея не бяха останали никакви статуи, а кошниците с цветя отдавна се бяха превърнали в черна гнилоч по ъглите. Работниците, които бях довел, нямаха никакво желание да се заловят със задачата си, но аз платих на един нисш жрец да измрънка няколко тържествени молитви. Обясних на работниците, че задачата им е благословена от боговете и ще донесе голямо богатство на тях и семействата им. Разбихме стената, която водеше към гробницата, а мазилката и тухлите зад нея отстранихме. Разкри се дълъг проход. Гробницата приличаше на много други, само че тунелите и залите бяха неописуемо величествени, наистина зловещ подземен свят. Факлите осветиха рисунките по стените. Гробницата бе планирана като символ на славата, макар че украсата така и не бе завършена заради чумата, а също и заради разрива между Ехнатон и Нефертити. Влязох в царската погребална зала, в която се намираха ковчезите на петте дъщери на Ехнатон и ковчегът в синьо и златно на неговата Царица, Великолепната Нефертити. Постоях загледан за миг и си спомних как след смъртта на дъщеря си Ай бе предал тялото й на балсаматорите. Седемдесетдневният погребален период не беше спазен. Тогава бързината бе на преден план. Въпреки това на нея бе отреден достоен за царица ковчег, макар и вероятно не онзи, който бе очаквала.