Върнах се при входа и доведох работниците. Заеха се с изваждането на саркофазите, а междувременно аз продължих с търсенето си в подземните проходи и зали. Беше като да се разхождаш из празните килери на къща. Тук-там погледът ми попадаше на фрески, но това беше всичко. Мрачно място, което символизираше славата и величието на двора на Ехнатон. Достигнах края на тунела и се върнах. Пред себе си чувах виковете на работниците, които маневрираха с ковчезите по стъпалата нагоре. Налагаше се да вървя внимателно; подът бе все още осеян с отломъци, а и на много места стените представляваха груба, недялана скала. В едната част на тунела стената беше гладка, спрях, вдигнах факлата и се вгледах по-внимателно: малък, внимателно зазидан квадрат. Извиках на работниците и надзирателят им дотича. Той също огледа мазилката внимателно, потупа я и притисна ухо.
— Господарю, отвъд има друга зала. Тайна. Това не е врата, а прозорец към нея.
Отстъпих. Квадратът беше висок около два метра и също толкова широк.
— Разбийте го — наредих.
— Господарю, внимавайте — прашното лице на надзирателя излъчваше страх.
— Защо, човече, какъв е проблемът?
Той изтри уста с опакото на ръката си.
— Това е тайна зала.
Посочи знаците около мазилката, които бях пропуснал. Вдигнах факлата и погледнах магическите символи, които проклинаха всеки осмелил се да премине през стената. Обичайните глупости: окото на Хор, хапещата Кобра…
— Боговете са прекалено заети — отвърнах аз, — че да се занимават с някаква си дупка в стената.
— Не става дума за боговете — отвърна надзирателят, — а онова, което се намира от другата страна.
Наредих му да разбие мазилката и отстъпих, докато той и колегите му размахваха чукове и кирки. Замазката беше дебела, но накрая успяха да разчистят пространство колкото малък прозорец. Надзърнах и видях малки точици светлина, сякаш в скалите отгоре бяха пробити нарочни дупки. Хвърлих факлата вътре. Падна и изгасна, но в последните отблясъци успях да видя саркофаг от червен кварцит в далечния край на зала с нисък таван. Работниците отстъпиха и си зашепнаха. Върнах се при йероглифите и успях да разчета почти изтритите думи Шеша Семет, Стрелите на Секмет. Широко разпространено проклятие, което заплашваше натрапниците с гнева на Унищожителката, но то само разпали любопитството ми. Замислих се, че след като това бе царската гробница, единствените хора, които са имали достъп до нея, са Ехнатон и Нефертити. Ехнатон бе загубил всякаква надежда да реализира идеята си за Ахетатон, което означаваше, че тази тайна зала и скритият вход са изцяло дело на отчуждената му съпруга.
Когато прахолякът се уталожи, промуших глава през отвора. Тънките лъчи светлина идваха от малки дупчици или пукнатини в скалата на тавана. Надзирателят вече дърдореше с другарите си. Избухна спор. Тъкмо мислех да се намеся, когато един младеж избута останалите, похвали се, че не го е страх и се присмя на притесненията на останалите.
— Господарю, аз ще вляза!
— Сигурен ли си?
Работникът беше свободен, не беше нито роб, нито слуга.
— Господарю, не се страхувам.
Скочи на ронещия се праг и стъпи вътре. Още преди да е направил и една крачка, последва ужасяващ трясък и той изчезна сред облак прах. Острият му писък раздра пещерата; последва поредица смразяващи викове. Грабнах една факла и надзърнах. Под пода пред отвора се намираше капан: проста хоросанова замазка, която покриваше яма със заострени колове. Младежът лежеше, набучен зловещо, очите му бяха обелени от агонията, а обляната му в кръв уста се отваряше и затваряше ужасено. Коловете бяха дълги и остри и бяха пронизали тялото му на няколко места. Той извика и се опита да вдигне ръце, после се отпусна, а главата му клюмна настрана. Не можехме да му помогнем. Подът отвъд ямата изглеждаше твърд и стабилен. Донесоха дъски и ги опряха в далечния край. Друг работник, подкупен от надзирателя, стъпи предпазливо върху дъската и се запрепъва надолу. Светлината на факлата му разкри още от залата. Беше грубо издялана, стените — неизмазани, и бе напълно празна, с изключение на червения саркофаг. Работникът стигна края на дъската и изпробва пода отпред с тояга.
— Стабилен е — извика той.