Слезе от дъската и тръгна към саркофага, но се препъна и падна напред. Затъркаля се в агония, викаше и пищеше, после се съвзе и стисна здраво факлата. Вдигна глава: кошмарна гледка. Лицето и гърдите му бяха нашарени с кръв. Залитна назад, подскачайки от болка, и тръгна към дъската над ямата; изпищя, загуби равновесие и падна върху коловете долу.
Работниците бяха готови да избягат, но разтревожени от писъците, моите наемници при входа бяха изтичали надолу и ги върнаха обратно. Наредих да се донесат мехове с масло, които да бъдат срязани и излети един след друг в тази пъклена зала. Запалени стрели бяха изстреляни по меховете. Лумнаха пламъци. В светлината на огъня се разкри истинският ужас вътре. Видях въжето, издърпано водоравно на пода и свързано с острите като бръснач остриета от стъкло, мед и бронз, вкопани в земята, но истинската опасност бяха черните, извити форми на скални пепелянки с навити лъскави кожи на светлината.
— Обикновен капан, господарю — прошепна надзирателят дрезгаво. Посочи отворите на тавана. — Донесени са и оставени да гнездят.
Сред пламъците успях да видя, че далечният край на залата бе наклонен като рампа. Змиите можеха да изпълзяват на дневна светлина, когато си пожелаят, и да се връщат по същия път.
Нефертити бе планирала всичко добре. Скрит изкоп, спъващо въже, вкопани в пода остриета и кошница пепелянки, които да превърнат залата в гнездо. Наредих да се донесат още масло и огньове, за да бъде пречистен всеки скрит сантиметър от пода на тайната зала. Изтеглихме се от изхода, за да оставим кълбата дим от бучащите пламъци да излязат покрай нас. Новината за ужасяващата ни находка се беше разпространила светкавично. Пентжу и други изтичаха по скалите да разберат какво се случва. Изчакахме пламъците да угаснат и се върнахме при отвора; нарочно отслабена част от тавана също се бе срутила.
— Кхеб, кхеб — прошепна Пентжу. — Капан в капана. Защо, Маху? Какво има в този саркофаг?
— Не знам — усмихнах се мрачно аз, — но смятам да разбера.
Веднага щом огънят угасна навсякъде и залата поизстина, обух дебели войнишки ботуши и слязох. С меч в ръка и тояга, затъкната в пояса, слязох по новопоставената дъска, като се движех предпазливо и се опитвах да не обръщам внимание на възбудените разговори зад себе си. Придвижвах се бавно по пода, докато достигнах саркофага; хванах го с дебелите кожени ръкавици, които надзирателят ме бе предупредил да сложа. Опипах внимателно под ръба. Тук също бяха поставени остри парчета мед и бронз. Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с вода над уста, полегнал лъв, бебе пъдпъдък под нощно небе, счупен скиптър, въжена примка над гребен на вълна. Надписът представляваше злокобно проклятие: всеки, който се осмели да докосне този саркофаг, ще бъде проклинан от боговете от сутрин до вечер и душата му нивга няма да намери покой. Понеже вече бях прокълнат, не ми пукаше.
Другите също се престрашиха и слязоха, включително и Пентжу. Работниците донесоха чукове и лостове и след много усилия успяха да отворят капака. Избутахме го на една страна и го хвърлихме на пода; разцепи се от удара в близката стена. Ковчегът вътре бе истинско произведение на изкуството, синьото и златото заблестяха ослепително на светлината на факлата. Погребалната маска бе на фараон с искрящ тъмносин фаянс вместо очи. В саркофага нямаше капани, но и нищо, което да подсказва какво всъщност се намира вътре.
Трябваха ни два дни да преместим ковчега от тайната зала и да го изнесем до чакащата кола. Наредих да бъде закаран в двореца и положен в малък параклис, строго охраняван от наемниците ми. Реших да не започвам разследването веднага. Същия ден цяла флотилия баржи пристигна от Тива, за да пренесе другите ковчези и съкровища по реката до Некропола в Долината на царете. Цял ден и дори вечерта товарихме, а всички ковчези бяха приемани и отбелязвани от служители с маски на Анубис на черни и златни ивици. Зловеща гледка, особено в тъмнината: жреци и стражи с гротескни маски и запалени факли на вечерния въздух, изпълнен с мирис на тамян и със скръбната песен на погребалния марш. Държахме тълпата надалече. Само Пентжу и офицерите на наемниците стояха на пристанището и наблюдаваха отпътуването на тържествената процесия — лодка след лодка, всяка натоварена с ковчези, сандъци и несметни богатства.
Главният жрец на мъртвите ме бе информирал, че новите гробници в Долината на благородниците и Долината на царете са готови, но няма да са достатъчни. Отворени бяха други царски гробници и част от ковчезите щяха да бъдат поставени там временно. В този момент не ме интересуваше какви мерки е взел лорд Ай. Повече мислех за собственото си откритие, което пазех в тайна от шпионите на лорд Ай. На другата сутрин се залових със зловещата задача по отварянето на ковчезите. Първият беше доста лесен; в него имаше още един, отново изкусно произведен. Гипсовата отливка бе облицована със златен лист и син фаянс, инкрустиран с драгоценни камъни. Маската бе на фараон с черти, напомнящи на по-големия брат на Ехнатон, Тутмос. Осъзнах, че който и да бе организирал това погребение, бе иззел ковчезите и другите погребални принадлежности от царските складове. Помагаха ми надзирателят и двама от работниците му — и двамата дали обет и подкупени да мълчат, а Пентжу, в качеството си на лекар, също бе в готовност да помогне. Вече беше отбелязал, че нито в погребалната зала, нито в саркофага бяхме намерили някакви съкровища. И което беше по-важно, липсваха четирите ритуални стъкленици: свещените съдове с капаци, всеки изваян като глава на някой бог, в които трябваше да се съхраняват вътрешностите на мъртвия.