Отначало Пентжу не беше съгласен, но постепенно се наложи да признае, че тази теория е най-вероятната.
— Питам се само — добави той с кисела усмивка — колко от всичко това е знаел лорд Ай.
— По-важно е обаче кого е убила? В признанията си Куфу казва, че е чул ужасяващ писък от царските покои, сякаш някой е бил убит. Мисля, че попаднахме на жертвата на Нефертити.
Три дни по-късно, докато все още се чудех какво да правя с трупа и ковчезите, Собек пристигна в Ахетатон, придружен от онова, което наричаше своя „свита“ — банда безскрупулни главорези от бедните квартали на Тива. Дойде в двореца и поиска аудиенция. Когато се срещнахме, стисна ръката ми, прегърна ме топло и ме целуна по двете бузи.
— Трябва да внимаваш, Маху — долепи уста до ухото ми той. — Властта на лорд Ай се разраства. Прави се на цар в Тива.
— А ти? — отстъпих назад аз.
Той разпери ръце.
— Аз съм помилван. Вече съм „Велик приятел на Царския кръг“. Греховете ми, макар и ужасни, са отмити. Назначен съм за надзорник на царските житници в Източна и Западна Тива. Дадоха ми имение със собствена плодородна земя близо до Великото пристанище, недалеч от храма Луксор — отпусна ръце. — Имението някога е било на един от поддръжниците на Мерире. Майа каза, че вече едва ли ще му трябва.
После разказа останалите клюки от града. От време на време се обръщаше и поглеждаше към градината, където свитата му си почиваше в сянката на плодните дръвчета и пълнеше търбусите си с храна и вино, като не пропускаше да закача слугините.
— Защо ми казваш да внимавам с Ай?
— Защото, Маху, принц Тутанкамон расте с всеки изминал ден. Скоро ще навърши години за женитба и ще бъде коронясан за фараон. Вече няма да има нужда от настойник или пазител.
Облегнах се в сянката на беседката, в която бяхме седнали.
— Но винаги ще има нужда от приятел, Собек.
— Да, само че това ще решава пак скъпият ни лорд Ай. Господарката Анхсенамон добре ли е?
— По-съблазнителна отвсякога.
— Четеш ли писмата, които изпраща до дядо си?
— Да, също и отговорите му. Писарите ми са много добри в отпечатването и запечатването на восъчни печати. Предава му клюките от града, а той — от Тива. Знам, а те знаят, че знам. И все пак — ухилих се аз — си комуникират и с таен код, който не мога да разгадая. Подозирам, че посланията й са предимно за принца и каквито там бели Ай крои в този загиващ град.
— Загиващ ли? Улиците изглеждаха оживени, търговията процъфтява. Пристанищата работят с пълна пара.
— За известно време. Но щом принцът си тръгне, сърцето на този град ще спре. След пет години ще е потънал в разруха.
— Чух всичко за преместването на ковчезите — почука с нокът по зъбите си Собек. — Ай се опита да го запази в тайна, но такава погребална флотилия не може да остане незабелязана. Както и да е — ухили се той, — откри ли нещо интересно?
Разказах му за тайната зала, за капаните и тайнствения труп, скрит в разкошен саркофаг и ковчези.
— Аз пък ти докарах малко помощ — каза той и стана. — Винаги чета писмата ти внимателно.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали не мислиш, че съм дошъл само заради хубавите ти очи? — намигна ми той. — Донесох ти дар. Балсаматора, онзи, когото наричат Заекващия.
Глава четиринадесета
— Господарю! Господарю Маху!
Дребно, надуто човече — икономът в двореца на Атон — дотича, клатушкайки се, по пътеката с повдигната роба, за да не се закачи на някой храст.
— Господарю — повтори задъхано той, — онзи надзирател, дето е целият покрит с прах… — скочих на крака. — Стои пред портата на двореца. Иска да те види. Много е важно.
Направих знак на Собек да ме последва. Надзирателят седеше под навеса на портиера и едва дишаше от вълнение.
— Господарю — изрече на пресекулки той, — тъкмо работехме в галерията на царската гробница. Трябва да дойдеш веднага.
Тръгнахме веднага от двореца по големия източен път, покрай храмовете, пазарните площади и нагоре по прашните пътеки на колесниците, чак до ограждението пред Царската гробница. Наемници и работници обикаляха около входа. Направиха път да минем начело с надзирателя, после слязохме по стълбите и тръгнахме по тунела. Тайната зала се намираше отдясно, но надзирателят ни заведе двайсет крачки по-нататък и спря при едно колче, което бе подпрял на стената.