— Трябва да преговаряме с тях — хленчещият генерал Рахмос, разтреперан от страх, вдигна ръка в желание да говори за пръв път този ден. Седеше редом с Туту, Мерире и останалите атонисти. За миг се зачудих дали те нямат нещо общо с настоящите неприятности; имаше нещо в начина, по който седяха…
— Да преговаряме! — извика Хоремхеб. — И какво ще им предложим? Долното египетско царство? Налог? Защо този узурпатор е бил приет толкова бързо? Името на Ехнатон е омърсено!
— Не във всеки град — отвърна рязко Рахмос. — Наричаш го самозванец, узурпатор, а ако е истинският фараон, истинският син на Аменхотеп III?
Думите му увиснаха във въздуха. Прав беше. Ненавиждан или не, Ехнатон по право носеше Двойната корона на Египет10.
— Маху — обърна се към мен Ай.
— Генерал Рахмос говори истината — подбирах внимателно думите си аз. — В момента Египет е разделен, разцепен на различни фракции. Едни подкрепят Атон, други — Амон Ра, докато има и градове и провинции, които с радост биха се отървали от сюзеренната власт и на двамата. Какво предлага този узурпатор?
— Заплашва да отмъсти на Египет — доразви свитъка Ай. — Ето отказ от неговата прокламация: „Тежко на кървавия град Тива, пълен с лъжи и идолопоклонничество. Скоро ще се разнесе в него воят на битката: свистенето на бича, тропотът на колела и галопиращи коне, връхлитащата колесница, проблясващият меч и яркото копие… огромна купчина трупове ще гният под слънцето“ — остави свитъка да падне на земята. — И прочие, и прочие, и прочие…
— Трябва да ме изпратите на север — предложи Хоремхеб, — мен и генерал Рамзес. Ще съберем легионите на Хор и Изис.
— А ако загубите? Ако войниците се разбунтуват? Ето ни там, откъдето тръгнахме. Ще останем напълно беззащитни. Маху — посочи ме с ръка Ай, — искам твоето мнение.
— Легионите на Изис и Хор трябва да бъдат изтеглени обратно в Тива, за да я защитават, а също и да ни пазят от въстание. Трябва да печелим време, да разберем кой е този узурпатор и какви са намеренията му.
— А какво е личното ти мнение? — пожела да узнае Рамзес.
— Той е узурпатор — отвърнах аз с увереност, която не чувствах. — Всички знаем как царицата на Ехнатон, Нефертити, се разболя и почина.
— Отровена! — извика Туту. — Тя беше отровена!
— По собствената си воля — излъгах.
Туту се усмихна на себе си и отмести поглед.
— Но с Ехнатон е различно — обади се Мерире. — Зададох въпрос. Къде е тялото му?
— Колко бързо ще се разпространи тази новина из Тива? — попитах, игнорирайки първожреца.
— До една седмица — отвърна Ай.
— В такъв случай трябва да издадем прокламации, с които обявяваме този Ехнатон за узурпатор, измамник, финансиран и подкрепян от чужда войска.
— Но той носи печатите — протестира Мерире. — Развява знамето на Атон. Маху, ами ако тази жена е самозванка, но Ехнатон наистина се е върнал?
Не можех да отмина тази възможност.
— Какво знаем за изчезването на Ехнатон? — продължи Мерире гладко. — Знаем, че отиде в Червените земи и не се върна.
— А има и още, нали? — попита Ай уморено. — Нали така, Майа?
Надзирателят седеше с прегърбени рамене. Промърмори нещо под носа си. Рамзес му извика да говори по-високо.
— Когато Ехнатон изчезна — каза Майа с поглед в тавана, сякаш запленен от синята боя, от сребърните и златните звезди по него, — с него изчезна и значителна част от съкровището му.
— Откраднато — заяви Рамзес. — Ахетатон беше в хаос. Хората са вземали каквото могат. — Огледа набързо седящите. — Придворни, чиновници, жреци.
— Не! — поклати глава Майа. — Това беше личното съкровище на фараона. Злато, сребро, скъпоценни камъни, около шест големи ковчежета. Може да се пренесе от… седем-осем мулета — пресметна той.
— И защо сте го крили досега? — поинтересува се Хюйи.
— Защото е нужно време — отвърна Майа остро. — Защото, лорд Хюйи, отнема време да се прегледат всички архиви, да се установи какво имаме и какво — не. А сега ви казвам, че нямаме много. Ако настоящата криза продължи, ще се наложи да започнем да сваляме златото и среброто от храмовете, да претопяваме свещени съдове. Генерал Рамзес — махна с ръка Майа — говори за войски, но само боговете знаят как ще ги изхранваме, въоръжаваме и плащаме.
10
Пшент се нарича Двойната корона в Древен Египет, представляваща комбинация между Червената корона на Долен Египет и Бялата корона на Горен Египет. Първият фараон, който е изобразен с Двойната корона, е Намер. Носенето на пшент в Древен Египет символизира могъществото и властта на фараоните над целия Египет. На двойната корона са изобразени готова за атака кобра, символизираща Уаджет (горноегипетска богиня), и лешояд, символизиращ Некбет (долноегипетски бог). — Б.р.