— Но аз прегледах трупа.
— Замълчи, Пентжу! Когато Куфу е бил вече упоен, си го върнал в стаята през прозореца. Въжето е било приготвено, а резултатът е онова, което заварих аз. Вдигнал си резетата, така че да изглеждат насилени и си затворил вратата. Отдолу си сложил дървен клин, за да изглежда заключена и залостена. Отвътре си върнал и дървената решетка на мястото й. Когато са вдигнали тревога, вратата е била разбита. Забелязах драскотините по пода. За онези, които са се опитвали да влязат обаче, е изглеждало сякаш резетата са били счупени. Заварили Куфу обесен за врата над локва пикня и прекатурено столче. Когато огледах прозореца, не изглеждаше дървената решетка да е сваляна. Джарка, работил си с мен достатъчно често, че да знаеш какво ще търся. Лесно е да се поръси прах по перваза, за да изглежда непокътнат. Подготвил си и земята под прозореца, погрижил си се да няма следи от случилото се; кана вода от прозореца на Куфу би спомогнала да се скрият и следите в тревата. Първата мисъл е, че Куфу, изплашен до смърт, се е обесил. А всъщност е бил убит от теб, Джарка, по препоръка на лорд Пентжу. Той е искал Куфу да замлъкне заради онова, което знае — замълчах. — Спомняш ли си парчето папирус, което намерих в стаята му? И на теб го показах, Пентжу. На него бяха изброени Ехнатон, Нефертити и Пентжу, а след това се споменаваше Хотеп, син на Птах, един от мемфиската триада, който бе свързан с Тутанкатон. Спомних си и друго, споменавано от Джосер и Мерире: как са искали ти, Пентжу, да си член на техния кръг. Когато лорд Ехнатон е напускал града, трябва да е казал на теб, Пентжу, попечителя на сина му, за заминаването си. По онова време аз бях болен или все още се възстановявах от чумата. Онези, които са помогнали на Ехнатон, трябва да са го завели в Червените земи при клан на племето хабиру, наречен исраар. Джарка, ти си от исраар, нали?
— Разбира се, господарю.
— Помогна ли на Божествения да напусне града?
— Знаех, че ще се стигне дотук. По онова време ти беше болен. Често водех Якуб и хората му в града. В нощта, в която охраната в двореца ги залови, аз чаках тук наоколо. Когато не се появиха, разбрах какво се е случило.
— Защо ги чакаше?
— Трябваше да ми предадат послание за лорд Пентжу.
— Послание за какво?
— Господарю, не знам. Затворникът, когото разпита днес, онзи, когото Собек докара от пристанището, без съмнение ти е разказал защо Якуб и хората му така и не предадоха посланието.
— Какво правеше Якуб в града? — настоях аз.
— Господарю, знам единствено, че той и хората му трябваше да вземат нещо от съкровищницата и да ми го дадат, за да го предам на лорд Пентжу. Повтарям, не знам какво.
Погледнах лекаря.
— А ти, Пентжу?
Той поклати глава и бавно отпи вино.
— Защо — попитах го — уби семейството ти Нефертити?
— За отмъщение.
— Или предупреждение — добавих. — И знаеш ли защо, Пентжу? Защото до нея са достигнали слухове, както и до Мерире и останалите, че може би не Ехнатон е бащата на Тутанкамон, а ти. Доверил си тази тайна на Джарка, но не и на мен, нали? — замълчах. — Повечето от казаното дотук е въпрос на логика. Куфу така и не спомена за скандала, само намекна за него. Птах е третият бог от мемфиската триада. Хотеп е негов син. Върху папируса на Куфу ти, Пентжу, си Птах; Тутанкамон е Хотеп: с други думи, баща и син.
Пентжу затвори очи.
— Истината, Маху, е такава. Обичах жена си и децата си, но се влюбих и в господарката Хийа. Както може би си спомняш, Нефертити ме унижи на един прием, когато й се подиграх, задето не е родила син. Замислях отмъщение. Посъветвах Хийа повече да не пие от церовете и праховете, които Нефертити изпращаше; дадох й и лекарства, които да засилят плодородието на утробата й.
— А спа ли с нея?
— Да, да, спах. Ако Божествения беше разбрал, и двама ни ни очакваше позорна смърт.
— Но той така и не разбра. А Тутанкамон наистина ли е твой син?
— На някои им харесва да мислят така, но не е: той е син на Ехнатон. Разбира се, като го погледна, понякога ми се иска да мисля, че е мой, но не бива да го казвам — Пентжу поклати глава. — Тутанкамон е носител на царската кръв, истински фараон по произход и име. Нефертити сложи начало на онези слухове. След време щеше да се опита да размъти мозъка на Ехнатон. Мерире и поддръжниците му също намираха тези приказки за полезни.