Вдигнах ръка да замълчи.
— Разбирам какво казваш. Първо имаме Ехнатон и лудостта му. Той изчезва, но Мерире вдига падналото знаме и довежда чужди войски в Делтата, за да нападнат Египет…
— За момента — заключи Джарка — всички мислят, че лудостта на Ехнатон е погребана с Мерире. Ако знаеха цялата истина, щяха да се нахвърлят срещу моя народ — разпери ръце. — Сега разбираш защо не искам да говоря и да се доверя дори на теб, лорд Маху.
Усетих повей на опасност, но тайно се възхитих на хитрината на лорд Ай. Хоремхеб и останалите трябваше да бъдат успокоени, уверени, че убежденията и идеите на Ехнатон са мъртви, но ако започнат да подозират, че същите тези идеи все още процъфтяват… Тутанкамон бе син на Ехнатон; лорд Ай и другите от шайката от Ахмин произлизаха от хабиру.
— Може да се стигне до кървава баня — прекъсна унеса ми Джарка. — Хоремхеб и Рамзес ще настояват всички, които носят кръв на хабиру, да бъдат отстранени от длъжност в съвета или в храмовете. Подобно на хиксосите някога, хабиру ще бъдат обявени за вътрешния враг и ще бъдат безжалостно смазани и прогонени отвъд границите на Египет. Народът ми ще плати тежка цена, както и всички, които по някакъв начин са свързани с нас.
— Разкажи ми повече за тези слухове — подканих го аз. — За месията.
— Разказвам ти онова, което съм чул около лагерните огньове; говори се за албинос, мъж с коса и кожа, бели като сняг, със странни очи. Той ще поведе народа ни извън Египет, към Обетованата земя.
— Каква Обетована земя? — попитах аз, макар и да се досещах какъв е отговорът.
— Ханаан, земя, от която бликат мляко и мед. Не виждаш ли новите опасности, лорд Маху? Ако Хоремхеб, Рамзес и поддръжниците им дори заподозрат за какво си говорим в момента, ще сметнат това за измяна! Разкази за това как едно племе, което Египет е подслонил и приел сред своите, един ден ще внесе хаос сред египетските богове, а после ще премине границите му и ще завземе земя, която Египет смята за своя… — Джарка поклати глава. — За тях ще има само един изход: пълно унищожение на всеки един член на племето ни.
— Колко от това ти е било известно? — обърнах се към Пентжу аз.
— Джарка ми разказа това, което вече знаеш и ти — призна унило той. — Само че има една разлика, Маху. Аз вярвам на думите му: един ден пророчеството ще се сбъдне. В крайна сметка — усмихна се горчиво той — Ехнатон наистина отхвърли египетските богове. Онова, което се случи веднъж, може да се случи отново.
Взех чашата вино. Запитах се колко време ще отнеме на Хоремхеб да обмисли случилото се? Той и останалите офицери от Имперската армия щяха да съзрат в мечтите на хабиру сериозна заплаха за самото съществуване на Египет. Египет разчиташе на Ханаан за дървесина, вино и богата продукция от речните долини.
— А може би никога няма да се случи? — прошепнах аз.
Джарка задържа погледа ми.
— Тогава нека се молим да не се случи — отсякох аз.
— Ще се случи, или поне така смята моят народ. Непрекъснато говорят за това. Колко според теб ще отнеме на другите да се досетят, че в Ехнатон тече кръвта на хабиру? Тутанкамон носи същата кръв, значи може да се случи отново.
Оставих чашата и внимателно се изправих. Отидох до балюстрадата и погледнах надолу в градините. Тук-там се процеждаше лъч светлина от постовете на стражата. Обърнах се рязко и улових ужасения поглед на Пентжу; той не ми бе казал всичко.
— Прав си Джарка — измърморих. — Не е свършило! Изобщо не е свършило.
Глава петнадесета
На другата сутрин се чувствах уморен, дъхът ми бе кисел и горчив, смърдеше на застояло вино. Станах и отидох да проверя принца, който вече се бе заел със занятията си. Бе коленичил пред масата и се упражняваше да пише йероглифи. Усмихна ми се плахо и помаха с ръка. Върнах се в покоите си и останах там почти до обяд, зает с писарите. Капитанът на наемниците се опита да говори с мен, но аз му изревах да се маха. Както обикновено, точно преди обяд отидох при принца. Често се хранехме на балкона над градините на удоволствието. Джарка бе помагал в пренасянето на някои от съкровищата от гробниците: столове, маси и легла бяха донесени, за да украсят стаята на младия принц. Аз бях особено заинтригуван от две статуи пазители на собствени пиедестали. И двете бяха направени от дърво; трупът на всяка — млад мъж със свиреп поглед — беше боядисан директно върху дървото с лъскава, черна смола, а кърпите за глава, широките яки, полите и други детайли — облицовани със злато върху ленена основа. Към веждите на двете статуи бяха закрепени предните части на бронзови ураеи, а почти живите очи бяха от гранитни камъни, инкрустирани с варовик и вградена рамка от позлатен бронз. Двете статуи бяха изправени, с един крак напред на пиедестала, и бяха почти еднакви, с изключение на украшенията на главата. Джарка обясняваше на работниците да гравират името на Тутанкамон отпред на триъгълната пола като доказателство за собственост.