Докато се върнем до двореца и влезем през една странична порта, вече бях напълно изтрезнял, макар и разтърсен от това колко близо бе стигнал убиецът. Проклех собствената си глупост и небрежността си. Все си мислех, че опасността е в Тива. Поисках още една купа вино, извиках капитана на наемниците и завлякохме затворника в Дома на оковите. Проснаха го на пода с разперени крака и ръце, окован за китките. Клекнах, сграбчих го за косата и извих главата му нагоре.
— Говори! Говори!
Мъжът ме заплю. Вкарах коляно в лицето му и му разбих носа.
— Говори!
Отново се опита да се изплюе, но този път от устата му потече само кръв. Отдръпнах се. Капитанът ми започна да го дере жив откъм ръцете. Мъжът подскачаше и крещеше. Върнах се при него.
— Говори — подканих — и ще намериш бърза смърт. Ако мълчиш или лъжеш, всеки ден капитанът ми ще одира по една част от тялото ти.
Мина цял час, преди да се пречупи. С такова пелтечене и заекване не можа да каже много. Някога бил войник, ветеран от легиона на Атон, а в последно време — личен прислужник на лорд Мерире. Не бил заминал за Бухен и бил изненадан от появата на Мерире и други от обкръжението му, които се промъкнали тайно в Ахетатон. Донесли ужасяваща история. Кърваво клане навътре в пустинята на изток: лорд Туту и стотици техни последователи били избити по заповед на лорд Ай, който изпратил ескадрони колесници и войска от наемници уж да ги пазят и да осигурят безопасно преминаване през пустинята и Синай. Според нашия пленник Мерире и десетина войници успели да избягат, като се промъкнали през пустинята далеч от оазиса. С помощта на малкото останали скъпоценности се добрали до Делтата, преди да се върнат в Ахетатон и да се укрият в покрайнините.
Незабавно наредих на полицаите и наемниците ми да претърсят съответните части, но те се върнаха с празни ръце; открили само навеси на пустинници, а хората наоколо не били чули или забелязали нищо. Пленникът бе прост войник, на когото атонистите бяха платили да ме убие.
— Защо мен? Защо лорд Мерире се е върнал тук? Аз нямам нищо общо с клането.
— Той държи теб отговорен — отвърна убиецът. — Мислеше, че тук ще е по-лесно. С вас има кръвна вражда, око за око, зъб за зъб.
Два дни продължих да разпитвам пленника. На Джарка не позволих дори да се приближи. Предупредих Небамум и ескадроните му по-горе на скалите. Мерире обаче се оказа прекалено хитър и успя да се измъкне.
Когато научих всичко необходимо, наредих на капитана да отреже гърлото на пленника и да сложи край на мъките му. Незабавно взех решение. Спешни писма бяха изготвени и пратени до лорд Ай в Тива. Задачата поверих на главния си вестоносец. Ай трябваше да бъде предупреден, че вече всички знаят за клането. Едно от писмата завърших с напомняне, че може накрая да ожъне каквото е посял. Реших също така да отида на изток в пустинята и да видя Долината на сивата зора с очите си. Полковник Небамум се възпротиви, също и Джарка, но аз настоях. Принцът щеше да бъде оставен на грижите на Пентжу, чието имение щеше да бъде охранявано от всички налични войници. Те щяха да пазят принца и Анхсенамон, докато аз, Джарка и Мерт, заедно с другите скитници от пустинята, отидем в Долината на сивата зора. Поисках двайсет от колесниците на Небамум и най-добрите му водачи и съгледвачи, които да придружат половината от моите наемници. Небамум се подчини с нежелание на заповедите, но Джарка не преставаше да протестира.
— Ако напуснеш този град — дърпаше се той, — нещо може да се случи. Слуховете за изоставянето на Ахетатон вече стават грозни.
— Мислиш ли, че са свързани със завръщането на Мерире?
— Разбира се! Трябва да забравим Долината на сивата зора — пристъпи по-близо Джарка. — Да забравим града. Господарю, време е да се върнем в Тива.
Поклатих глава:
— Време колкото искаш. Трябва да отида в онази долина.
— Защо? — не се предаваше Джарка.
— Не знам точно — усмихнах му се. — Но когато разбера — потупах го по рамото аз, — на теб първо ще кажа.
Глава шестнадесета
Следващите няколко седмици преминаха предимно в подготовка за експедицията. Щеше да ни се наложи да се сблъскаме с жестоката горещина в трудно пътуване сред безжизнени пясъци, където кладенците и оазисите са рядкост и бяха ревностно пазени от свирепи пустинни племена. Натоварени с подкупи пратеници бяха изпратени напред да преговарят с тях. Осигурено бе безопасно преминаване, наети бяха професионални съгледвачи, доведени бяха здрави магарета, внимателно бяха подбрани запаси от вода и храна.