Като цяло Тутанкамон беше мил и внимателен. Често изразяваше съжаление, че е убил двете костенурки, но понякога онази скрита злост се проявяваше. Случваше се да я уловя: раздразнение от някой слуга или захвърляне на парче патица, неопечена по вкуса му. По-сериозен инцидент имаше една седмица преди заминаването ни. Седях в градината и диктувах на писарите. Смехът на Тутанкамон и придворните дами внезапно бе изместен от силни викове. Изтичах от беседката при малката палмова горичка, където Анхсенамон, Амедета и Мерт се излежаваха на сянка. С тънка тояга в ръка Тутанкамон се бе привел над превит слуга. Разкрещя му се, а после започна да налага главата и раменете му с тоягата. Другите слуги гледаха безпомощно отстрани. При приближаването ми Анхсенамон спря да се смее и извика на Тутанкамон да престане, но обзето от ярост, момчето продължаваше да удря отново и отново, докато от устата и лицето на слугата не потече кръв. Изтичах и хванах тоягата. Тутанкамон не я пускаше. Лицето му бе притъмняло, посиняло от ярост, очите му гледаха свирепо, а устата бе разкривена, с пяна в ъгълчетата.
— Господарю — настоях аз, — пуснете я.
— Чичо Маху! Махни се! Този шмет — изрече ядно думата за роб той, — залових го, докато правеше та-та — погледна гневно злодея. — Опитваше се да извади собственото си семе. Хванах го зад онзи храст. Беше се омърсил. Оскверни тялото си в мое присъствие.
Издърпах тоягата от ръката му.
— Как смееш?! — изрева Тутанкамон насреща ми. — Ти също си шмет, Песоглавецо от Юга! Ти си омърсен!
Стоеше със свити юмруци, разтреперан от ярост. Вдигнах поглед. Амедета, Мерт и слугите бяха избягали. Анхсенамон ме гледаше хладно, с леко извърнато лице, очевидно доволна от сблъсъка. Тутанкамон използва случая да се нахвърли върху мен с юмруци. Хванах ръцете му и мигновено си спомних ужасяващия гняв на баща му.
— Господарю, не се чувстваш добре! — сопнах му се аз.
— Аз съм Богът леопард — изсъска той. — Аз съм Хор на Юга, Хор в Земята, Хор в Душата, Хор с Червените очи — опита се да се освободи и да последва слугата, който се бе отдалечил, пълзейки. — Аз съм владетелят на Двете земи — обърна се към мен. — Аз живея в истината.
Разтърсих го, ударих го леко по бузата. За частица от секундата яростта се изпари, тялото и лицето му се отпуснаха. Пуснах го и той изтича при Анхсенамон, скри се под ръката й и засмука палец.
— Той се омърси — прошепна. — Само принцът може да изкарва сам семето си.
Ръката на Анхсенамон висеше точно над чатала на момчето. Зачудих се на какво ли го бе научила.
— Това често ли се случва?
— Питай шпионина си Джарка.
— Ще го направя. Той пази момчето. Не е шпионин.
— Докога, чичо Маху? — попита Анхсенамон с ококорени в престорена невинност очи. — Колко време ще ни пазиш? Седмиците преминават в месеци, месеците — в години. Бъдещият ми съпруг — обърна се и нежно целуна челото на Тутанкамон тя, без да откъсва поглед от мен — един ден ще трябва да се покаже и да тръгне в светлината на слънцето. Не може вечно да се крие.
— Когато му дойде времето.
— Времето вече е дошло — изстреля тя и се наведе към мен. — Чух какво се говори. Градът не е безопасен. Защо отиваш в пустинята, чичо Маху?
— Много добре знаеш защо, господарке. Сигурен съм, че дядо ти те е осведомил в писмо, да не говорим за собствените ти шпиони сред писарите ми. Атонистите бяха заклани на изток в пустинята. Лорд Мерире се е измъкнал и се опита да ме убие.
Анхсенамон се усмихна тънко.
— Дядо винаги е казвал, че Мерире е глупак.
— Само че опасен.
— Защо не можем да се върнем в Тива?
— Защото аз съм пряк настойник на принца. Ще се върнем, когато трябва — станах, поклоних се и се оттеглих.
— Чичо Маху! Чичо Маху!
Обърнах се. Тутанкамон тичаше през тревата с протегнати ръце. Клекнах и той се хвърли в обятията ми. Усещах ръцете му на врата си, топлата му буза до моята.
— Съжалявам, чичо Маху.
Отдръпнах го от себе си.
— Защо го направи? — попитах.
— Не знам — погледът му бе отнесен. — Не знам, чичо Маху. Имам чувството, че кръвта ми ври. Спомням си кой съм.
— Да не би Анхсенамон… — погледнах навитата под дървото красива кобра, която ми се усмихваше ведро. — Анхсенамон ли ти казва кой си?