— Ехнатон — изрече той бавно — вярваше, че всички ние сме го изоставили. Вече не се доверяваше на мен, а на някаква сган дребни жреци, водени от двама: Куфу и Джосер. По времето на изчезването на Ехнатон тези двамата и други помощник жреци също се изпариха. Преди обаче да попитате къде, си спомнете чумата, която помете града. Мъже умираха и биваха набързо погребвани, други бягаха.
— Значи е възможно — не отстъпвах аз, — когато Ехнатон изчезна, когато отиде в Червените земи, безценните му жреци, водени от Куфу и Джосер, да са направили същото, вземайки и личното му съкровище.
— Съществува такава възможност — съгласи се Мерире.
— Възможно е също така Ехнатон да е бил убит от онези двама жреци, които след това да са взели съкровището му, включително царските печати, и да са избягали по пътя на Хор към Ханаан и силата на хетите?
Мерире отново се съгласи. Гледах лицемерно набожното му лице и тези на останалите около него. Наистина ли вярваха, че Ехнатон се е завърнал? Или единствената им вина бе, че мечтаеха за невъзможното? А може би бяха част от някакъв амбициозен заговор?
— И можеш ли да се закълнеш с най-святата клетва — попитах тихо, — че не знаеш нищо за този узурпатор?
— Възразявам — сви презрително устни Мерире.
— Просто попитах. Сега ще дам съвета си на Царския кръг. Трябва да печелим време. Нека изпратим нашия първожрец Мерире като официален пратеник. Ти, лорд Мерире, съвсем скоро ще разбереш дали това е истинският фараон или някоя марионетка.
— Защо аз? — възрази Мерире.
— Ти си първожрецът на Атон. Ще бъдеш просто наш пратеник. Аз ще дойда с теб.
Ай погледна изненадано. Рамзес се усмихна иззад длан. Хоремхеб ме гледаше странно, сякаш ме вижда за първи път. Хюйи и Майа бяха целите в слух, както и всички останали. Ай сведе глава, за да прикрие широката си усмивка. Бях постигнал онова, което искаше: бях обединил съвета, като същевременно изправях и двете фракции пред опасност. Мерире щеше да тръгне и подготви пътя, а аз щях да го последвам. Туту кимаше в съгласие. Хоремхеб, Рамзес, Хюйи и Майа също дадоха знак, че одобряват.
— Мерире ще тръгне пръв — повторих. — Просто ще пристигне с мир и ще поиска да признаем на този узурпатор каквато там титла иска да си слага и да преговаряме с него. Аз ще бъда пратеник на Царския кръг. След това двамата с Мерире ще преговаряме.
— За какво? — излая Рамзес.
— За какво ли не — усмихнах му се. — Ако иска Тива, ще му я дадем. Ако иска да бъде обявен за прероден бог, ще притиснем чела в земята.
— И? — попита Ай.
— Междувременно ти и останалите ще съберете войска от всяка провинция и град. Тива трябва да бъде оставена под закрилата на генерал Нахтмин, докато генералите Хоремхеб, Рамзес и Рахмос съберат всички възможни войници, колесници, всички лодки с морска пехота и се понесат на север. Ще въвлечем този нашественик в битка, ще го разгромим и ще покажем на враговете си и у дома, и навън, че не се шегуваме. Никаква милост, огън и меч, пълно унищожение.
— А ти, лорд Маху? — попита Хоремхеб. — Просто ще си седиш във вражеския лагер без опасност за главата си?
— В подходящия момент двамата с лорд Мерире и малката свита, която ще ни придружи, ще избягаме.
— Защо — не се сдържа Хюйи, — защо се подлагаш на такава опасност, да не споменаваме за лорд Мерире, разбира се.
Отговорът на този въпрос се оказа труден, но Ай познаваше сърцето ми. Бях любопитен. Исках да видя дали Забуления наистина се е завърнал. Исках да разнищя тази история, но, разбира се, не това казах. Имах други искания. Хоремхеб и Рамзес повториха въпроса на Хюйи.
— В замяна всеки член на Царския кръг ще даде обет за безпрекословна вярност и подчинение на принц Тутанкамон, който ще бъде коронясан по време на отсъствието ми, а сватбата му с принцеса Анхсенамон — разгласена из всички краища на Египет.
Всички се съгласиха. Обратното би било равносилно на измяна.
— Второ — настоях аз, — градът на Атон тъне в разруха, прилепи и сови живеят в залите, термити прояждат дървото, градините са обрасли в бурени, свещените щерни са замърсени. Гробниците по източните скали… — замълчах. — Гробниците по източните скали се пазят от мои наемници; в тях се намират саркофазите на онези, които бяха наши приятели и другари. Те ще бъдат транспортирани обратно в Долината на царете и погребани с всички почести.
Отново одобрителен шепот. Ай побърза да се намеси и настоя Мерире и неговите жреци да потеглят възможно най-скоро, а аз да ги последвам след седмица.