— А Мерире? — попитах аз. — Първожрецът?
— Той не беше там онази вечер — изтри очи Мерт. — Точно така: ние, съгледвачите хабиру, останахме в покрайнините на оазиса. Антуражът на лорд Мерире винаги излизаше в пустинята малко преди залез.
— За да направят жертвоприношение — обобщи Джарка.
— Значи така са се измъкнали — прошепнах аз. — Вероятно са тръгвали запасени с храна.
— А ти как избяга? — попита Джарка.
— Скрих се в оазиса. Сега си спомням. Бях под един храст с лице в пръстта. Престорих се на умряла. Хората на Нахтмин дойдоха. Започнаха да грабят и събличат труповете. Не ме забелязаха. Лежах така цяла нощ. На сутринта Нахтмин вече беше навлязъл в долината и беше завардил изхода. Намерих мях с вода, вързоп с хляб и сушено месо. Тръгнах навътре в пустинята. Скитниците ме намериха, а останалото знаете. Не видях почти нищо от клането, но — затвори очи тя — никога няма да забравя писъците: мъже, жени, деца, семейството ми. Някои бяха заспали. Други се събираха около казаните с храна. Повечето не бяха въоръжени.
— А наемниците?
— Те се отбраняваха, единствените, които се биха — скри лице в шепи и продължи да хълца.
Джарка я отведе в палатката. Сложи я да си легне, а после се присъедини към мен при импровизираните укрепления.
— Открихме ли вече онова, за което дойде? — попита той иззад гърба ми. — Струваше ли това събиране на кости и черепи?
Загледах се нагоре към долината, сега по-ужасяваща в сгъстяващия се мрак.
— Намери ли нещо — продължи Джарка, — което вече не ти бе известно? Лорд Ай просто е искал да унищожи атонистите, така че им е осигурил безопасно пътуване дотук, а после ги е изклал. Сега ще се върнеш ли в Тива, лорд Маху, за да се изправиш срещу него? Кой ще ти обърне внимание? Хоремхеб и Рамзес биха платили да участват в това.
— Рамзес може би — отвърнах. — Хоремхеб не. Рамзес е убиец до мозъка на костите си, но Хоремхеб има някаква чест, също и аз — обърнах се. — Друго търся, Джарка. Тази долина е свещена за хабиру, именно затова са се срещнали тук. Усещам го ето тук — потупах гърдите си аз. — Има нещо друго. Нещо друго, от което Ай се страхува.
— Страхува се, че Ехнатон ще се върне начело на армия от хетски войници и ханаански наемници.
— Не, не — поклатих глава аз. — Защо е изпратил тук Нахтмин?
Джарка не можа да ми отговори, но малко преди стъмване се върна група от най-добрите ми съгледвачи. Бях обещал дебени17 сребро на онзи, който открие нещо забележително. Върнаха се с празни ръце, но потният им лидер с мръсно лице бе ухилен до уши, когато коленичи пред мен.
— Господарю, открихме… Дълбоко в долината, високо сред скалите през тайна пътека се стига до пещера, скрита сред храстите.
Издърпах го да стане.
— А вътре?
— Нещо като храм, господарю. Огромна пещера, пещера на мъртвите.
— Още трупове?
Мъжът едва си поемаше дъх.
— Гробове.
— Гробове?
— Погребални ниши — обясни той. — По стената на пещерата са издълбани ниши, в които има тела, увити в плат и овързани с въже. Докоснах едно; разпадна се на прах. Има рисунки и, по наше мнение, три трупа от клането. Мисля, че тези мъже не са били убити, а ранени и са успели да се довлекат там, за да умрат. Единият носеше това.
Подаде ми пръстена. Вече го беше почистил. Под знака на изгряващия Атон разпознах йероглифите на лорд Туту. Само тъмнината и опасностите ме възпряха да не отида в онази пещера веднага. Вече бях наредил да се изтеглим на сутринта. Когато обявих, че ще останем поне още един ден, думите ми бяха посрещнати с хор от протести. Въпреки това едва сдържах вълнението си. Трябваше да намеря тази пещера и да видя какво има в нея. Джарка бе най-гръмогласен в протестите си, но накрая се уморих от лицемерието му. Сграбчих го за ръката и го издърпах настрана от лагерния огън.
— През цялото време си знаел за тази пещера, нали?
— Знаех, че съществува, но не знаех къде е. Тази долина е свещена за предците ми. Използват я като погребално място за водачите си. Мястото е свято, не бива да се осквернява…
— От нечистите — довърших вместо него аз. — Не искам да те обиждам, Джарка, но трябва да видя какво има в онази пещера. Мисля, че точно това е търсел и лорд Ай. Пещерата е една от причините самият генерал Нахтмин да дойде тук.
17
Египтяните откриват парите едва през гръцката и римската епоха. В Новото царство плащанията се извършват посредством метал. Дебенът представлява навита метална нишка (медна, сребърна или златна) с тежина около 90 г. — Б.пр.