Малко след зазоряване навлязох в долината с голям ескорт. Движехме се бавно, следвахме виещата се пътека и се стряскахме дори от търколило се камъче по стръмните стени. Долината сякаш улавяше слънцето. Вдигаха се облаци прах, които задръстваха носа и устата и щипеха очите. Над нас кръжаха лешоядите, а по стръмните склонове виждахме по някоя заспала хиена. Високо по стените на долината имаше пещери, но онази, която съгледвачите бяха намерили, бе скрита благодарение на хитра зрителна измама. Човек трябваше да се обърне и да погледне назад към долината, да огледа скалите внимателно, за да забележи проправената от хора пътека. Тя водеше до място, където група жилави храсти и калини растяха под сянката на издадена скална тераса.
Казах на стражите да направят лагер и да бъдат нащрек. С Джарка се покатерихме до терасата. Прещипът беше жесток, нарязваше ръцете ни, докато се опитвахме да си проправим път, а огромният вход на пещерата зейна пред нас съвсем неочаквано. Влязох. Усещането, че се намираме в сън, се подсилваше от топлия мрак, толкова силно контрастиращ със слънчевата светлина навън. Джарка носеше бокал с жар. Запалихме закрепените в дупки по стената факли и пещерата се освети. От едната страна цяла поредица ниши с издатини стигаше чак до тавана и изчезваше в тъмнината по-нагоре. На всяка издатина лежеше увит труп. Съдейки по тъканта на покрова и въжето, с което бяха овързани, някои бяха сравнително скорошни; други се бяха разпаднали на купчинки прах и късове кости. Скелетите на Туту и неговите помощници се намираха по-навътре в пещерата. Огледах ги внимателно. Недокосната от хищниците, плътта им просто се бе разложила, но на места имаше останала по костите. Гледката беше зловеща, особено Туту, който в дните на власт бе величествен мъж, Господар на светлината в Ахетатон. На един от черепите имаше дупка, вероятно от стрела. Дълбоки прорези по ребрата от лявата страна на Туту сочеха, че е знаел за тази пещера и след като са го ранили, се е довлякъл тук с помощниците си, за да умре.
— Да ги погребем ли? — попита Джарка с глух глас. Бе коленичил на светлината на факлите; запитах се дали се моли на това свято за него място.
— Туту е искал да умре тук, нека го оставим — рекох аз.
Тъкмо понечвах да го отмина, когато кракът ми докосна кожена торба, скрита в една цепнатина между пода и стената на пещерата. Издърпах я и внимателно изсипах съдържанието й: дълъг бронзов цилиндър като онези, често срещани в архивите на храмовете или при писарите. Отворих капака и изтърсих навитите вътре документи.
Първият беше карта на самата долина, на която бе отбелязано мястото на пещерата. Вторият беше подробна карта на пътищата и кладенците в Източната пустиня. Отбелязани бяха пътища през Синай, далеч от пътя на Хор, както и от египетските гарнизони, охраняващи мините. Третият представляваше просто бележки. На светлината от факлата разпознах почерка на Туту; достатъчно написани от него документи бях виждал. Не разкриваха нищо ново, с изключение на списък от градове в Южен Ханаан. Четвъртият обаче бе истинска загадка. Приживе Туту бе отличен писар, чието умение в писането първоначално бе привлякло вниманието на Ехнатон върху него, но на това парче изгладен папирус бе нарисувано единствено лице на старец, обрамчено с листа. Гледах изумено. Отначало си помислих, че очите ме лъжат. Подадох го на Джарка.
— Защо рисунката на един старец е била толкова важна за лорд Туту? — попитах. — Сам я е нарисувал.
Джарка я разгледа, после вдигна глава и се загледа в нещо зад мен. Проследих погледа му и забелязах на стената зад себе си рисунките и ужасните тайни, които пазеха.
Глава седемнадесета
Разместих факлите и разгледах стенните фризове. Бяха дело на професионален художник, който първо бе замазал скалата, а после разказал историята си. Първата картина изобразяваше фараон, предшестван от знаменосците си и други офицери в бойни колесници. Преследваха облечен в овча кожа враг, който бе дошъл да се срещне с фараона, но сега, разгромен и отхвърлен, търсеше закрилата на огромно укрепление край брега на река. Крепостта бе защитена от високи стени и кули с квадратни прозорци. Пред нея част от пленените врагове биваха набивани на колове. Други бяха прострени на земята, с китки и глезени, оковани в бронзови окови, и очакваха да бъдат одрани живи. Обитателите на укреплението наблюдаваха този зловещ ритуал. Пронизани от стрели мъже падаха, а войниците на фараона напредваха, скрити под високи щитове.