На втората картина фараонът под държан от слуга чадър разпитваше пленниците, докато хората му преброяваха убитите врагове по отрязаните глави, струпани пред колесницата му. На третата фонът бе променен, преобладаваха хълмове — някои високи и стръмни, други полегати. Облеченият в овча кожа враг, преследван от фараона, се намираше пред крепост; портите й горяха и ярки червени пламъци се издигаха право нагоре. На други, по-малки рисунки войници само по препаска носеха кръгли щитове и дълги копия срещу войската на фараона. Водеше ги воин, който изглеждаше сякаш с еленови рога на главата. На последната картина укрепленията бяха превзети, земята бе покрита с трупове, глави стърчаха, набити на колове. Фараонът и колесничарите му си тръгваха, а зад тях се влачеха препълнени с плячка коли и колона роби с кошници с главите на убитите врагове.
Огледах рисунките много внимателно, а Джарка стоеше безмълвно зад мен.
— Това не са египетски рисунки — отбелязах аз. — Художникът не изобразява победата на Египет, а разгрома на своя народ.
Вгледах се отново във врага.
— Те са хиксоси — прошепнах. — Тези рисунки описват сезона на хиената, когато Яхмос е прогонил хиксосите от Египет. Знаеш тази история, нали, Джарка? За това, че хиксосите били буен и жесток враг, пъстра сбирщина от народи, армия от наемници, съставена от различни племена, много от които от Ханаан.
Обгърнах с жест импровизираното светилище и стиснах рамото на Джарка.
— Трябваше да ми кажеш за това!
Не се опита да се освободи, само забърса капчица пот от носа си.
— Знаеш ли какво казват тези рисунки, Джарка? Сред хиксосите е имало и царе пастири от Ханаан, агресивни и войнствени. Картините показват как са били прогонени. Това е бил твоят народ! Върнали се в Ханаан, където няколко фараони поред ги преследвали. Когато войната не помогнала, твоят народ, царете пастири, хабиру, сред които и племето исраар, се отказали от оръжията и се върнали в Египет като търговци и пастири. Този път успели да спечелят благоволението на фараона. Изминали били години, спомените се замъглили. Донесли и своя Единствен бог — пуснах рамото му. — Това го няма в рисунките, но една такава група се заселила в Ахмин. Станали по египтяни от самите египтяни. Богати и могъщи, те се добрали до високи длъжности. Една от тях, лейди Тийи, привлякла вниманието и безсмъртната обич на великия фараон Аменхотеп III. Това бил мигът на твоя народ. Царица Тийи, с идеите си за единствен, всемогъщ бог, започнала да учи съпруга си на тайното знание на своя народ. По онова време всичко, описано тук, вече било история. Аменхотеп Великолепни така и не съзрял връзката между прекрасната му млада съпруга и царете пастири, които някога тероризирали Египет. Не го интересувало дали тя почита Единствения бог под прикритието на Атон, нито пък го интересувало дали ще го превърне в стълб на живота на по-малкия си син, онзи, когото бил отхвърлил, момчето, което срещнах аз, Забуления, който по-късно стана Ехнатон.
Седнах на една издатина и погледнах Джарка.
— Питам се, Джарка, какво ще си помислят генералите Хоремхеб и Рамзес, като видят тези рисунки? Няма да им отнеме много време да осъзнаят, че хабиру са потомците на царете пастири, съюзниците на омразните хиксоси. Че те представляват огромна опасност за Египет с идеята си за Единствен бог, за Месия, за това, че са избран народ. Ще обявят война на хабиру. Ще ги изтрият и ще подемат най-свирепата кампания в Ханаан, за да изтръгнат корените на твоя народ. Знаеше ли за това?
Джарка отиде и взе колчана и мощния си лък.
— Какво възнамеряваш да правиш, Джарка? Да ме убиеш? Страхуваш се, че ще изпратя вест на генерал Хоремхеб в Мемфис или на жреците на Амон в Тива? За свещеното място, където народът ти се спирал, като прекосявал Синай, за да влезе в Египет? Място, където си спомняли за миналото и погребвали мъртвите си? Ето защо лорд Мерире и Туту са дошли тук! Не знам дали са от твоето племе; така или иначе те са отличен пример за това как идеите на народа ти могат да подчинят душите дори и на най-образованите египтяни. Това е искал Ай Нахтмин да открие. Какво искаш да правиш с него, Джарка?
Джарка обтегна тетивата на лъка си.
— Какво ще правиш ти, господарю? — отстъпи така, че лицето му остана скрито в сенките.
— Ще побеснея, ако си позволя да мисля, че приятелят ми, човек, на когото гледам като на свой син, възнамерява да ме убие.