— Не те заплашвам — пристъпи на светлината той, — но те умолявам в името на всичко свято…
— Да го унищожа? Разбира се, че това ще направя. Долината вече е осквернена. Само въпрос на време е някой от веселяците сред наемниците ми да се раздрънка за тези пещери и как лорд Маху и Джарка били много заинтригувани от една конкретна. Рано или късно генерал Рамзес ще изпрати тук собствени войници и те ще преровят цялата долина, докато не я намерят. Така че, Джарка, остави лъка и донеси колкото мяха с масло успееш да намериш.
Работехме бързо. На свечеряване вече бяхме накиснали пещерата и всичко в нея: мумиите, труповете на Туту и хората му и преди всичко рисунките. Хвърлихме вътре факли и единият склон се освети в пламъци, които изскачаха и пърлеха прещипа и храстите наоколо. Черни стълбове дим нахлуха в долината и се извиха към небето. Така и не проверихме доколко огънят си е свършил работата; нямах търпение да се върна в лагера и да се приготвя за потеглянето на следващия ден. Войниците бяха непокорни, отчаяни да си отидат, уморени — както един от тях извика — от мъртвите и ужасяващите нощни ловци.
Удвоих стражата. Съгледвачите ми бяха докладвали, че са забелязали огромна глутница хиени, водени от страховит звяр, когото хората ми бяха нарекли Сет, защото не се страхуваше от огъня или оръжията ни. Присъствието на толкова много свежа плът, сладката миризма на готвено и съблазняващата прясна вода ги бяха подлудили. По време на третия час на нощта цялата глутница нападна лагера. Ако бях суеверен, бих си помислил, че тези зверове са обладани от зъл дух: нападаха умело и лукаво. Решиха, че входът на обръча е слабото място; възползваха се и от пролуките между колите. При първия удар се съсредоточиха върху двама пазачи, скочиха върху колите и почти ги бяха разкъсали, преди те да успеят да вдигнат тревога. Пролуката, която разчистиха, позволи на останалите да проникнат в лагера. Събудих се от писъци, рев на рог, викове и указания от мъжете. С Джарка изскочихме от палатката и видяхме противните сенки. Не нападаха толкова нас, а по-скоро се опитваха да си проправят път до редиците с коне, които бяха по-лесна плячка. Звуците и гледката бяха ужасяващи. Полудели от страх коне скъсваха поводите, едни тропаха из лагера, други намираха пролука към пустинята, където ги чакаха останалите от глутницата. Нощ на пронизващи писъци и горещи пръски кръв. Хиените бяха умни. Нападаха единици, но стояха настрана от онези, имали достатъчно благоразумие да се организират в кръг или квадрат с насочени копия, щитове или острите шипове на стрелците.
Онази нощ загубихме шестима мъже и около двайсет коня. По-късно се наложи да умъртвим още шест животни и ни трябваше почти час, за да разчистим лагера. Убихме поне осем от глутницата, включително и водача, но те бяха получили онова, за което бяха дошли. Реших да вдигнем лагера незабавно и да избягаме от това място. На зазоряване вече се движехме и бяхме оставили хиените като победители на бойното поле с надеждата, че плячката от предишната нощ ще ги задоволи поне за известно време. Изоставихме много от колесниците си и спирахме само за да раздадем вода, когато пладнешката жега стана непоносима. Вървяхме през деня, а нощем спирахме за кратка почивка; единственият начин да успокоим хората и да наложим поне някакъв ред бе да оставим възможно най-голямо разстояние между себе си и Долината на сивата зора.
След четири дни усилен преход хората бяха посивели от изтощение, а животните започнаха да отпадат, но дори и най-тревожните от знаменосците се съгласиха, че опасността е вече зад нас.
Спряхме за почивка при един оазис, където огромна стела на Тутмос II гръмко обявяваше, че това място е във властта на Египет, а водата му принадлежи на фараона. Бяхме толкова жадни, прегрели и уморени, че нямаше да ни направи впечатление дори да беше собственост на Поглъщачите от Подземния свят. Отпочинахме и преброихме загубите: общо около две дузини мъже и около трийсет животни. Продължихме прехода в някакво подобие на ред, разтревожени от растящия интерес на скитниците в пустинята, които вече знаеха, че нещо се е случило, и осъзнаваха, че силите ни са значително отслабени. Наредих на мъжете да сложат бойните сбруи и да се придвижват в очакване на нападение. Скитниците веднага забелязаха това и изчезнаха. От време на време се промъкваха покрай нас, душейки за слабост или изостанали.
Пет седмици след потеглянето от Долината на сивата зора достигнахме скалистата безплодна земя, която водеше до източните скали и Ахетатон отвъд. В града влязохме на зазоряване, но веднага разбрах, че нещо не е наред. Улиците бяха оживени както обикновено, пазарите се готвеха за деня, но мрачни погледи и мърморене подсказваха, че присъствието ни не е желано. Дворецът бе силно укрепен и охраняван. Небамум държеше повече да ни разкаже какво се е случило в града, отколкото да слуша нашите преживелици в Червените земи. Пожелах веднага да видя принца. Щом се уверих, че е добре, се срещнах в градината с Небамум и офицерите му. Седнахме в кръг под сянката на един чинар. С Джарка бяхме отмили мръсотията и прахта и се бяхме избръснали. Бях безкрайно уморен, всичко ме болеше.