Излязох от унеса си.
— Да, да, така е! Не мърдай оттук!
Изтичах в градината и отидох при кипарисовата горичка. Бях набелязал внимателно едно дърво. Отместих камъка и зарових в пръстта. Ковчежето беше там, но ключалката беше разбита. Вътре нямаше нищо. Коленичих и забълвах проклятия. Всички документи, намерени в лагера на узурпатора, бяха изчезнали. Хвърлих ковчежето настрани и се опитах да овладея пристъпа на страх. Изглежда, Анхсенамон и Амедета ги бяха намерили и унищожили.
— Няма ли ги?
Обърнах се рязко. Джарка стоеше в началото на горичката.
— Разбира се, че ги няма! Подмолният лорд Ай явно крои нещо.
— Какво?
— Отстраняването ми, дори смъртта ми. Царският кръг оредява. Мерире, Туту, генерал Рахмос и атонистите ги няма. Хоремхеб и Рамзес са заети да си играят на войници в Мемфис. Майа и Хюйи? Е, тях може да купи. Собек се занимава със своите си дела, така че е ред на мен и теб. Ай цели едно: Тутанкамон да бъде коронясан, като на практика самият той да завземе властта в Египет. Иска този град да бъде изоставен, а атонистите — унищожени. Иска да забрави миналото и да се съсредоточи върху бъдещето — изправих се. — Искаше да ме арестува по-рано, но не беше достатъчно силен, а и аз имах доказателство за измяната му. Вече нямам.
— Хоремхеб и Рамзес ще те защитят.
— Те също могат да бъдат купени. Лорд Ай ще действа хитро. Нови времена настъпват за Египет. Маху е част от миналото, която трябва да бъде забравена.
— Господарю Маху, господарю Маху! — един слуга дотича. — Полковник Небамум иска да ви види веднага.
Небамум чакаше в един от малките вътрешни дворове. Хората му бяха довели пленник — един от онези скитащи светци, измършавяло същество с тънки крака и ръце, с почерняла от слънцето кожа и лице, осеяно с белези и дупки. Беше леко луд и не изглеждаше да се страхува от войниците.
— Открихме го пред двореца — заяви Небамум. — Вече няколко дни се опитваме да го хванем. Самопровъзгласил се пророк.
— Глас от изтока! — извика мъжът. — Глас от запада! Глас от севера и юга!
— Чий глас? — изревах насреща му.
Мъжът се стегна и пристегна робата около кръста си. Хвана тоягата, на която се подпираше. Един от хората на Небамум я изрита изпод ръката му, но самопровъзгласилият се пророк реши да пренебрегне това. Приближи се към мен и ме посочи с кокалестия си пръст.
— Гласът на опустошението! — заяви той. — Заслушайте се в този глас. Така казват боговете. Ненавиждам тази източна земя! Няма да вляза в това място на разрушение! Даровете ви са за мен отвратителни! Ще премина като вятър през тази земя! Няма да остана! Огън и пясък — вика гласът, — този град е обречен!
— А ти кой си?
— Аз съм лястовица! Аз съм лястовица! Предвестник на богинята скорпион! Нося тайни от Тръстиковите поля! Този град е обречен!
— Кой ти плати? — сграбчих пръста му и го огънах. Пророкът прекъсна жалбите си. Продължих да извивам пръста, той изпищя от болка и се свлече на колене.
— Никой не ми е плащал, господарю. Вземам жезъла си и мета небето. Имам видения: този град е обречен.
Вгледах се в умопомрачените му очи и подуших тежката смрад на бира.
— Ако е обречен, най-добре е да го напуснеш. Полковник Небамум, хвърлете го в реката!
Бунтът започна същата нощ. Не бях съвсем сигурен дали хората на Мерире са замесени. Водачи бяха Марунет и Пера, двама търговци, натрупали състояние в алабастровите мини. Планираха да вземат принца за заложник и да обявят исканията си към Царския кръг. Първите признаци за намеренията им бяха изстрелите с ластици, които събориха стражите ни от стените; последва дъжд от стрели. С голяма дървена греда върху каруца се опитаха да разбият портата, но по изгрев-слънце успяхме да ги отблъснем. Наблюдавах от една кула как стрелците ни се надвесват над стените да изпратят нападателите. Пронизани от стрели тела лежаха в локви кръв; черепите на други бяха размазани от нашите ластици. Гледката от кулата не беше по-приятна. От много части на града вече се издигаха пламъци и дим.
— Тълпата възнамерява да ни обсади; нямаме избор, трябва да се оттеглим — каза дрезгаво Небамум.
Помолих да ми донесат храна и вино. Ядях, пиех и наблюдавах оттеглянето на нападателите по страничните улички около главната, която водеше към двореца. От време на време се появяваха малки групи, които изстрелваха няколко стрели, а после се скриваха в сенките. В деветия час Марунет и Пера изпратиха говорител на тъй наречения Градски съвет, нагъл мъж, който се приближи, клатушкайки се, до портата и размаха сабя сякаш беше офицер. Поиска да го пуснем вътре.